Какво е миелин?

Миелинът е вещество, което образува миелиновата обвивка, свързана с нервните влакна. Тази обвивка представлява основно слой от фосфолипиди.

В средата на 19 век учените вече са разполагали с микроскопа и немският патолог Рудолф Вирхов (Rudolf Virchow) забелязва нещо странно около нервните влакна (аксоните), разклоняващи се от гръбначния мозък - блестящо, бяло, мастно вещество. На това вещество Вирхов е дал наименованието „миелин“ от гръцката дума myelós, което означава мозък или ядро, защото е мислел, че  миелинът присъства и вътре в нервното влакно и неправилно е оприличил веществото с костния мозък.

По-късно е изяснено, че миелинът обвива аксоните на невроните и се състои основно от липиди и протеини. Сухата маса на миелина в централната нервна система и в периферната нервна система се характеризира с висок дял на липидите (70 до 85%) и нисък дял на протеин (15 до 30%). Това отличава миелина от повечето биологични мембрани, които имат по-високо съдържание на протеини. Поради предимно липидния си състав миелинът придава бял оттенък на мозъчната тъкан  - "бяло вещество на мозъка". Основният липид, намиращ се в миелина, е гликолипид, наречен галактоцереброзид. Други основни миелинови съставки включват миелин основен протеин (myelin basic protein, MBP), протеолипиден протеин (proteolipid protein, PLP) и миелинов олигодендроцитен гликопротеин (myelin oligodendrocyte glycoprotein, MOG). В миелина има кръстосано свързани въглеводородни вериги, съставени от сфингомиелин, който укрепва миелиновата обвивка.

Миелинът се произвежда от два различни типа глиални клетки. В централната нервна система глиалните клетки, наречени олигодендроцити, обвиват разклоненията си около аксона и така създават миелинова обвивка. В нервите на периферната нервна система миелиновата обвивка се образува от обвиване около нервното влакно на Швановата клетка

При миелинизацията на нервното влакно мембраните на глиалните клетки се обвиват многократно около аксона като лента – подобно на изолация на електрически кабел. Затова основната структурна единица на миелина е ламелата, която се състои от две прилепнали една към друга клетъчни мембрани.

Олигодендроцитите участват в миелинизацията на няколко нервни влакна, а Швановите клетки обграждат само един неврон.
Независимо къде се намира в нервната система, миелиновата обвивка изпълнява една и съща функция – осигуряване на бързо, скокообразно предаване на нервния импулс.

През 1870 г. френският лекар Луи-Антоан Ранвие (Louis-Antoine Ranvier) забелязва, че миелиновата обвивка покрива по-голямата част от нервните влакна, но на места има празнини на равни интервали по протежение на аксона, известни като „възлите на Ранвие“. Постепенно знанията за ролята на миелина се разширяват. През 80-те години изследователите използват животински модели, за да оценят как електрическите сигнали се променят, след като аксоните се лишат от миелин (демиелинизиране на нервното влакно). След химично разрушаване на миелина в гръбначните нерви на котки, се установява, че сигналите се движат по-бавно по нервното влакно и често не успяват да стигнат до края на аксона.

Количеството на миелина в организма се увеличава постепенно от раждането до зрелостта като миелинизацията в префронталната кора е напълно завършена едва през второто или третото десетилетие от живота. Колкото повече миелин и миелинизация има даден индивид, толкова по-бърза е реакцията на стимули тъй като миелиновите обвивки увеличават скоростта на нервните импулси. Ако си представим бебе, което все още се учи да ходи, ще видим че неговата реакция на стимули е бавна и некоординирана и това е така, защото миелинизацията на аксоните по време на ранната детска възраст все още не е завършена. Според съвременните научни проучвания теорията, че мозъкът се развива по време на критичен период в ранна детска възраст и след това остава относително непроменен, е остаряла концепция. Терминът невропластика придобива известност през втората половина на 20-ти век, когато ново изследване показва, че много аспекти на мозъка могат да бъдат променени (да са „пластични“) дори в зряла възраст. Друго съвременно направление са проучванията в областта на неврорегенерацията и възстановяването на увредената миелинова обвивка.

Сподели: