Какво са човешките ендогенни ретровируси (HERV)?
С този термин се определят древните инфекциозни ретровируси, които са вмъкнали свое собствено копие на техния генетичен материал в геномите на нашите предци. Преди милиони години тези вируси са били млади и са атакували клетките на древните хора. И ако след тази атака заразеният оставал жив, вирусите оставали в състояние на симбиоза в клетките му без да са в състояние да увреждат организма. Симбиозата се определя като съвместно живеене на различни организми. Партньорите в симбиотичната връзка са известни като „симбионти“, а партньорството, независимо от нивото на симбиозата, е известно като „холобионт“. Макар че включва взаимност, симбиозата включва също паразитизъм, при който единият партньор се възползва в ущърб на другия и коменсализъм, при който партньорът се възползва от взаимността, но без да уврежда другия партньор или партньори. Когато симбиозата поражда еволюционна промяна в един или повече от партньорите, тя е известна като симбиогенеза.
Човешките ендогенни ретровируси работят като генетични паразити, които могат да се копират в генома и да вграждат копията си на нови места в ДНК-то на своя гостоприемник. Всъщност гените на тези вируси са около 8% от човешкия геном и са част от некодиращата ДНК, която не съдържа инструкции за производство на протеини.
Могат ли да се събудят ретровирусите?
Днес се предполага, че ендогенните ретровируси участват в развитието на множествена склероза, амиотрофичната латерална склероза и други невродегенеративни заболявания. И да, според учените неактивните ретровируси могат да бъдат реактивирани от фактори на околната среда като такива, водещи до възпаление и мутации, лекарствени продукти или заразяване с други вируси.
Още през 1997 година екип от швейцарски, френски и британски учени, описва ретровирусни частици в клетъчни култури, получени от тъкани на пациенти с множествена склероза. Учените наричат този вирус МС-асоцииран ретровирус (MS-associated retrovirus, MSRV). Следват редица научни проучвания, които установяват експресия на MSRV, но и към момента не е напълно доказано дали вирусът участва директно в развитието на болестта или е само съпътстващ феномен, свързан с възпалителните процеси. Изследванията в посока участие на ендогенни ретровируси в патогенезата на множествена склероза продължават и времето ще покаже дали хипотезите ще бъдат напълно потвърдени и дали ще имат практическо приложение в диагностиката и терапията на множествена склероза.
