Какво са човешките ендогенни ретровируси (HERVs)?
С този термин се определят древните инфекциозни ретровируси, които са вмъкнали свое собствено копие на техния генетичен материал в геномите на нашите предци. Преди милиони години тези вируси са били млади и са атакували клетките на древните хора. И ако след тази атака заразеният оставал жив, вирусите оставали в състояние на симбиоза в клетките му без да са в състояние да увреждат организма. Симбиозата се определя като съвместно живеене на различни организми. Партньорите в симбиотичната връзка са известни като „симбионти“, а партньорството, независимо от нивото на симбиозата, е известно като „холобионт“. Макар че включва взаимност, симбиозата включва също паразитизъм, при който единият партньор се възползва в ущърб на другия и коменсализъм, при който партньорът се възползва от взаимността, но без да уврежда другия партньор или партньори. Когато симбиозата поражда еволюционна промяна в един или повече от партньорите, тя е известна като симбиогенеза.
Човешките ендогенни ретровируси работят като генетични паразити, които могат да се копират в генома и да вграждат копията си на нови места в ДНК-то на своя гостоприемник. Всъщност гените на тези вируси са около 8% от човешкия геном и са част от некодиращата ДНК, която не съдържа инструкции за производство на протеини.
Могат ли да се събудят древните вируси?
HERVs обикновено се заглушават от хетерохроматина. Това е плътно опакована област от ДНК последователността, в която гените са по-малко достъпни. Въпреки това, при някои автоимунни заболявания, включително МС, тези потискащи механизми се провалят и HERVs стават необичайно активни. Дори когато се активират, тези вируси не предизвикват инфекция сами по себе си, но могат да променят начина, по който клетките в тялото реагират на инфекция и възпаление.
През 1997 година екип от швейцарски, френски и британски учени, описва ретровирусни частици в клетъчни култури, получени от тъкани на пациенти с множествена склероза. Учените наричат този вирус МС-асоцииран ретровирус (MS-associated retrovirus, MSRV). Следват редица научни проучвания, които установяват експресия на MSRV, но и към момента не е напълно доказано дали вирусът участва директно в развитието на болестта или е само съпътстващ феномен, свързан с възпалителните процеси. Изследванията в посока участие на ендогенни ретровируси в патогенезата на множествена склероза продължават и времето ще покаже дали хипотезите ще бъдат напълно потвърдени и дали ще имат практическо приложение в диагностиката и терапията на множествена склероза.
През 2019 година екип от изследователи от Института Пастьор във Франция установи, че:
- HERV последователностите са необичайно активни в стволовите клетки - недиференцирани клетки, които са в състояние да породят всички видове клетки в тялото - но не и в диференцираните мозъчни клетки;
- активни, макар и в по-малка степен, са и в имунните Т-клетки, следователно стресът може да доведе до повторно активиране на древните вируси в клетки, които обикновено не биха ги експресирали;
- при изследване на Т-клетки, изолирани от пациенти с МС, екипът откри, че тези древни вирусни последователности са необичайно активни в близост до гени, участващи в имунния отговор на организма. Това подкрепя хипотезата, че реактивирането на HERVs може да играе роля във възпалението, свързано с MS, като задейства активността на няколко провъзпалителни гена.
Според изследователите: „Откриването на този механизъм... може един ден да проправи пътя за управление на МС с помощта на малки молекули, които инхибират ензимите за модификация на хроматина“.
