Идеята, че физическата травма може да бъде причина за множествена склероза, датира от времето на Шарко (Charcot), т.е. от най-първите описания на болестта. През 1897 година Мендел (Mendel) съобщава за четири случая на МС, които са се развили скоро след тежко увреждане на черепа или гръбначния стълб.1 През 1902 година Хофман (Hoffman) обобщава данните от наблюдения върху 100 слечая на МС, от които 8 (8%) са преживяли травма през предходната година.2 През 1950 година Кешнер (Keschner), определя травмата като тежко черепно или гръбначно увреждане, открива възможна връзка между травмата и появата на МС само при 4 от 255 пациенти (1,7%).3 Въпреки това Кешнер прави заключението, че „тежката травма на главата или гръбначният стълб може да влоши хода на множествената склероза“. През 1961 година Ридли и Шапира (Ridley, Schapira) съобщават за влошаване на симптомите на МС след 8 от 57 операции (14,0%)4, а през 1964 година Милър (Miller) описва подробно 7 случая на МС, които са се развили по-малко от седмица (в много случаи в рамките на часове) след травматично увреждане.5 През 1985 година Кели (Kelly) съобщава, че всеки от 14 пациенти с МС (100%) е преживял тежко обостряне в рамките на 3 седмици след таламотомия (неврохирургична операция, при която се осъществява локализирано увреждане на някои от ядрата на таламуса). Това е само малка част от съобщенията, които търсят възможна връзка между физическата травма и развитието на МС. Тези хипотези обаче остават непотвърдени поради това, че са неконтролирани серии или доклади, използващи много малки размери на извадката.
Привържениците на хипотезата, че физическата травма може да причини или да изостри множествена склероза, считат, че при травма в областта на главата или гръбначния стълб се стига до увеличаване на пропускливостта на кръвно-ликворната бариера (КЛБ). Това като концепция изглежда правдоподобно, но не е ясно дали уврежданията, свързани с травмата в КЛБ се развиват винаги и в каква степен се развиват. Освен това, дори когато има такива промени не е доказано, че те могат да причинят отговор от страна на имунната система. Без съмнение понастоящем е, че пропускливостта на КЛБ участва в менизмите, по които се развива множествена склероза. Повечето съвременни изследвания обаче подкрепят тезата, че увеличената пропускливост на КЛБ не е първичното събитие, а по-скоро е следствие от автоимунната реакция. Съвременните изследвания чрез МРТ също показват, че лезиите в бялото мозъчно вещество обичайно се наблюдават преди да се установи увеличено поемане на контрастната материя, което предполага, че възпалението в мозъчната тъкан може да причини промяна в пропускливостта на КЛБ, а не обратното (проучване на Брасат (Brassat) и сътр. от 1999 година).
През последното десетилетие, няколко проучвания са изследвали връзката между физическата травма и МС, като някои от тях откриват скромна връзка между двете. Например, систематичен преглед от 2016 г. и мета-анализ на 13 проучвания установяват, че хората с анамнеза за физическа травма имат леко повишен риск от развитие на МС в сравнение с тези без такава история. Въпреки това връзката е несигурна и други проучвания не са открили значима връзка между травмата и МС.
Използвана литература:
1. Mendel K. Tabes und multiple Sklerose in ihren Beziehungen zum Trauma. Neurol Ctrbl 1897;16:140–141.
2. Hoffmann J. Die multiple Sklerose des Centralnervensystems. Dtsch Zts Nervenheilk 1902;21:1–27.
3. Keschner M. The effect of injuries and illness on the course of multiple sclerosis. Res Publ Assoc Nerv Ment Dis 1950;28:533–547.
4. Ridley A, Schapira K. Influence of surgical procedures on the course of multiple sclerosis. Neurology 1961;11:81–82.
5. Miller H. Trauma and multiple sclerosis. Lancet 1964;1:848–850.
6. Kelly R. Clinical aspects of multiple sclerosis. In: Vinken PJ, Bruyn GW, Koestier C, eds. Handbook of clinical neurology. Amsterdam: Elsevier, 1985;47:49–78.
