Основната разлика между прогресиращите варианти на множествена склероза се фокусира върху наличието или отсъствието на пристъпи. Вторично-прогресираща множествена склероза се развива при пациенти, които първоначално са имали пристъпно-ремитентна множествена склероза като втора фаза от развитието на болестта. За разлика от ВПМС, първично-прогресиращата форма има развитие към влошаване от самото начало и при болните не се наблюдават типични пристъпи.
При кои пациенти се развива вторично-прогресираща множествена склероза?
ВПМС е форма на множествена склероза, която на практика е фаза от развитието на пристъпно-ремитентната форма на болестта. Повечето пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза в крайна сметка ще развият ВПМС с нарастваща загуба на неврологична функция, като в същото време честотата и интензивността на пристъпите намаляват.
По какво се различава вторично-прогресиращата от пристъпно-ремитентната форма?
Когато пристъпно-ремитентната форма на множествена склероза преминава във ВПМС, увреждането на функцията на нервната система започва да се влошава и в периодите извън пристъп. При пристъпно-ремитентната форма те обикновено са последвани от периоди на ремисия, през които симптомите се подобряват донякъде или напълно. При ВПМС пациентът може да продължи да има пристъпи с леки ремисии, но общо влошаване на симптомите е неотклонно и се стига до значимо увреждане на неврологичната функция. Това е така, защото за разлика от пристъпно-ремитентната форма, при която симптомите по време на пристъп се дължат главно на възпаление, при ВПМС симптомите се дължат на трайно увреждане или загуба на нерви и/или мозъчна атрофия.
Кога се случва преходът към вторично-прогресиращата множествена склероза?
Преди да стане достъпно лечението със средствата, които модифицират хода на болестта, изследователите са установявали, че около половината от пациентите, които първоначално са диагностицирани с пристъпно-ремитентна множествена склероза са развивали ВПМС в рамките на 10 години, а 90% са развивали ВПМС в рамките на 25 години.
Понастоящем се счита за доказано, че модифициращите хода на болестта средства забавят прогресията на множествената склероза, но към момента не знаем колко ефективни са удължаване на времето за преход на пристъпно-ремитентната множествена склероза към ВПМС.
Как се диагностицира вторично-прогресираща множествена склероза (ВПМС)?
Трудно е да се определи точния момент на преминаване към ВПМС, защото тази трансформация може да се случи много постепенно.
Има обаче улики, които говорят, че преходът към ВПМС е настъпил:
- Ако симптомите на множествената склероза продължават да се задълбочават след преминаване на пристъпа, това може да означава, че пациентът е преминал от ПРМС към ВПМС.
- Ако обаче засилените симптоми са налице, но се стабилизират след пристъпа, тогава пациентът все още може да счита, че преходът към ВПМС не е настъпил.
Инструментите, които помагат да се определи дали пациентът е преминал към ВПМС, включват внимателна анамнеза и неврологичен преглед, по време на който лекарят отбелязва промени в симптомите на пациента. Лабораторните тестове, включващи проследяване чрез магнитно-резонансна томография, също могат да бъдат полезни при откриване на прогресия на заболяването.
