Основната разлика между рецидивиращите и прогресиращите варианти на множествена склероза се фокусира върху наличието или отсъствието на пристъпи. Вторично-прогресираща множествена склероза (ВПМС) се развива при пациенти, които първоначално са имали пристъпно-ремитентна множествена склероза като втора фаза от развитието на болестта. За разлика от ВПМС, първично-прогресиращата форма има развитие към влошаване от самото начало и при болните не се наблюдават типични пристъпи.
При кои пациенти се развива вторично-прогресираща множествена склероза?
ВПМС е форма на множествена склероза, която на практика е фаза от развитието на пристъпно-ремитентната форма на болестта. Повечето пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза (ПРМС) в крайна сметка ще развият ВПМС с нарастваща загуба на неврологична функция, като в същото време честотата и интензивността на пристъпите намаляват.
По какво се различава вторично-прогресиращата от пристъпно-ремитентната форма?
При ПРМС, пристъпите обикновено са последвани от периоди на ремисия, по време на която симптомите се подобряват донякъде или напълно. Когато ПРМС преминава във ВПМС, увреждането на функцията на нервната система започва да се влошава и в периодите извън пристъп. При ВПМС пациентът може да продължи да има пристъпи с леки ремисии, но общо влошаване на симптомите е неотклонно и се стига до значимо увреждане на неврологичната функция. Това е така, защото за разлика от ПРМС, при която симптомите по време на пристъп се дължат главно на възпаление, при ВПМС симптомите се дължат на трайно увреждане или загуба на нерви и/или мозъчна атрофия.
Кога се случва преходът към вторично-прогресиращата множествена склероза?
Преди да стане достъпно лечението със средствата, които модифицират хода на болестта, изследователите са установявали, че около половината от пациентите, които първоначално са диагностицирани с ПРМС са развивали ВПМС в рамките на 10 години, а 90% са развивали ВПМС в рамките на 25 години.
Понастоящем се счита за доказано, че модифициращите хода на болестта средства забавят прогресията на множествената склероза, но към момента не знаем колко ефективни са те за удължаване на времето за преход от ПРМС към ВПМС.
Как се диагностицира вторично-прогресираща множествена склероза (ВПМС)?
Трудно е да се определи точния момент на преминаване към ВПМС, защото тази трансформация може да се случи много постепенно.
Има обаче улики, които говорят, че преходът към ВПМС е настъпил:
- Ако симптомите на МС продължават да се задълбочават след преминаване на пристъпа, това може да означава, че пациентът е преминал от ПРМС към ВПМС.
- Ако обаче засилените симптоми са налице, но се стабилизират след пристъпа, тогава пациентът все още може да счита, че преходът към ВПМС не е настъпил.
Инструментите, които помагат да се определи дали пациентът е преминал към ВПМС, включват внимателна анамнеза и неврологичен преглед, по време на който лекарят отбелязва промени в симптомите на пациента. Лабораторните тестове, включващи проследяване чрез магнитно-резонансна томография, също могат да бъдат полезни при откриване на прогресия на заболяването.