Промени в уринирането при множествена склероза

Нормалната дневна диуреза (общото количество отделяна урина) на човек варира от 1 до 3 литра за 24 часа. Общият брой на уриниранията (микциите) за денонощието при нормален прием на течности е до 8 микции. Приблизително 80% от тази урина човек отделя в будно състояние и затова не е необходимо да уринира през нощта.

Промените в уринирането (уринарна дисфункция) са често срещан симптом при множествена склероза и засягат приблизително 8 от 10 души с множествена склероза.

Уринарната дисфункция е резултат от демиелинизацията, която засяга нервите, регулиращи работата на пикочния мехур и сфинктерите (мускулите, които контролират потока на урина от пикочния мехур).

Описват се три вида дисфункция на пикочния мехур:

Затруднения в задържането на урина (свръхактивност на пикочния мехур)

Това е най-често срещания тип уринарна дисфункция при множествена склероза. Наблюдава се при 26-50% от болните. При свръхактивния пикочен мехур показателите за нормален обем на урината, след който се задейства рефлексът за позив за уриниране, са значително по-ниски. Пациентът изпитва силна нужда да уринира при събиране в мехура на около 100 ml урина, а при 200 ml урина - необходимостта е неудържима и може да се стигне до изпускане на урина. Основните симптоми са:

• внезапни позиви за уриниране – дължат се на свръхреактивност на детрузора. При това нарушение позивът за уриниране не идва постепенно, а се появява рязко, изведнъж и трудно може да бъде удържан;
• често уриниране – медицинският термин е полакиурия и означава увеличен брой микции за денонощието (над 8 броя микции);
• никтурия – с медицинския термин никтурия се означава честото уриниране нощем. Уринирането веднъж през нощта не се определя като никтурия. Пациентът трябва да уринира повече от 3-4 пъти нощем, за да се сметне, че при него е наличен този симптом;
• инконтиненция - уринарната инконтиненция, т.е. неволното изпускане на урина, е освобождаване на урина от пикочния мехур, което не може волево да се контролира.

Затруднения в отделянето на урина

Този тип дисфункция на пикочния мехур е известно като ретенция на урина и е с по-малка честота (19-40% от болните), но обичайно е с по-тежко и затрудняващо болния протичане в сравнение с трудностите при задържане на урина. Симптоматиката включва трудно започване на уринирането и непълно уриниране.  Непълното изпразване на пикочния мехур е резултат от лезии в гръбначния мозък, влошена инервация на детрузора и сфинктерите на пикочния мехур и в резултат се развива дисфункция с непълно изпразване на пикочния мехур. В зависимост от клиничната картина ретенцията на урина може да бъде: остра – настъпва внезапно и може да причини сериозна болка или дискомфорт. Изисква спешна и навременна медицинска намеса. Хронична – характеризира се с оскъдна симптоматика, поради което дълго време може да остане незабелязана. Хроничната ретенция е предпоставка за развитие на инфекции на пикочо-отделителната система.

Комбиниран дефицит

Развива се при 24–46% от болните с дисфункция на пикочния мехур при множествена склероза. Липсва характерна симптоматика, наблюдават се белези и на двата описани типа. При липса на адекватно лечение може да се стигне до хронично-рецидивиращи инфекции на уринарния тракт, рефлукс на урина, хидронефроза и при тежки случаи – бъбречна недостатъчност.

Терапевтичният подход зависи от конкретния тип и източник на проблема. В по-тежките случаи е необходима и консултация с уролог.

Подходите за управление на дисфункцията на пикочния мехур включват лекарства, контрол на приема на течности и катетеризация (временна или постоянна).