Пристъпни (епизодични) сиптоми

С термина пароксизмален симптом се означават оплаквания от различно естество, които се появяват много внезапно, продължават само няколко секунди или минути и след това изчезват също толкова бързо. Тези епизоди обичайно се повтарят много пъти през деня или седмицата.

Обичайно пароксизмалните симптоми се отключват от звук, светлина или други сетивни стимули, движения, тревожност, учестено дишане и др.

Много от симптомите на множествена склероза могат да имат епизодично протичане като пароксизмални, например:

• говорни нарушения – с внезапно начало и край, става въпрос предимно за забавен говор и трудно намиране на думата; 
• атаксия – на практика най-често наблюдаваните пароксизмални прояви започват с нарушение на говора, към което след няколко секунди се прибавя атаксия, понякога се добавят и сетивни симптоми;
• сетивни симптоми и в частност симптом на Лермит; 
• мускулни спазми – пристъпните спазми се наричат пароксизмална дистония, типични са и се срещат при 2-5% от пациентите. Характеризират се с гърчове на волевата мускулатура, които почти винаги са едностранни и са придружени от силна болка. Като следствие на това се стига до много нетипични пози, напр. сгъване на горния крайник в гривнената и лакътната става и изпъване на долния крайник във всички стави1; 
• дизестезии;  
• тригеминална невралгия;
• зрителни симтоми – най-често се наблюдава развитие на двойно виждане, самостоятелно или в комбинация с атаксия; 
• гълтателни нарушения с преходен характер;  
• намалена мускулна сила предимно на долните крайници, която може да доведе до падане, описва се от пациентите като „подкосяване на краката“;
• пристъпни повишавания на температурата, познати като топли флаш реакции;
• пристъпни сърбежи по кожата, които могат да бъдат много интензивни и придружени от болка.

Пароксизмални симптоми се наблюдават при 5-17% от пациентите с множествена склероза. Счита се, че тези симптоми се дължат на разпространението на нервни импулси между две съседни демиелинизирани области.¹

Поради внезапното им развитие и отзвучаване те могат да бъдат трудно разграничени клинично от епилептичен пристъп, но за разлика от епилепсията находката при електроенцефалография е съвсем различна.

Лечението зависи от това дали симптомите затрудняват в значима степен ежедневните дейности. Необходимо е да се изключат други причини за подобна симптоматика, напр. захарен диабет при пристъпни болки и парене по крайниците, зъбни проблеми и др. Най-често се назначават антиепилептични медикаменти или антидепресанти, които могат да бъдат използвани и в много по-ниски дози отколкото терапевтичните дози за болестите, за които са предназначени.