Отхвърляне на други заболявания

При диагностицирането на множествена склероза е важно да бъдат отхвърлени други причини за симптомите. Този процес на отхвърляне на друга възможна причина за оплакванията на пациента в медицината се нарича диференциална диагноза.

Кои болести могат да приличат на множествена склероза?

Интересното е, че най-често диференциална диагноза при множествена склероза се налага не с възпалителни автоимунни заболявания, а със състояния, които засягат психичното здраве, напр. депресия и тревожност, защото те протичат със симптоми като умора, виене на свят и проблеми с равновесието или концентрацията, т.е. симптоми, които се наблюдават често при МС.

Други заболявания, които често се бъркат с МС са мигрена и инсулт.

Списъкът от заболявания, които могат да наподобят симптомите на множествена склероза е голям и колкото повече човек е информиран за тези заболявания, толкова по-добре може съвместно да работи с лекаря си за навременното поставяне на точната диагноза.

Автоимунни болести

Остър дисеминиран енцефаломиелит

Болестта е позната в медицинската литература със съкращението ADEM. Това е неврологично заболяване, характеризиращо се с възпаление и демиелинизация на главния и гръбначния мозък. Запознай се накратко със симптомите на ADEM:

  • главоболие,
  • гърч,
  • схващане на врата,
  • нарушено равновесие и засегната съгласуваност на волевите мускулни движения в различна степен (атаксия),
  • неврит на зрителния нерв,
  • повръщане,
  • загуба на тегло,
  • отпадналост,
  • помрачено съзнание с общо объркване,
  • дезориентация,
  • нарушено мислене и памет,
  • дефектни възприятия, халюцинации, изразено двигателно безпокойство (делириум),
  • понякога и парализа на един крайник или на едната страна на тялото.

ADEM се различава от МС основно по това, че често се развива след имунизация или вирусна инфекция. Към момента се знае, че най-честата причина е шарката морбили, обикновено при деца. ADEM освен това се развива в един пристъп, а няма епизоди на подобряване и влошаване както е при МС. 

Системен лупус еритематозус

Системен лупус еритематозус (Lupus erythematosus systematisatus, LES) е болест, която често е наричана “най-великият имитатор”. Това е възпалително заболяване, което може да засегне всеки орган, но най-често уврежда кожата, ставите, кръвта и бъбреците. Запознай се накратко със симптомите на LES:

  • болка и оток на ставите,
  • силна умора,
  • анемия,
  • кожен обрив,
  • чувствителност към слънце или светлина,
  • косопад,
  • припадъци,
  • синдром на Рейно - остро побеляване на върховете на пръстите под влияние на студ или емоции, съпроводено от силна болка и последвано от силно зачервяване, оток и накрая посиняване на пръстите. Кризите на Рейно имат продължителност няколко минути и се проявяват с различна честота. 

Друга особеност при лупус е, че това заболяване често се съчетава с други болести, в това число и МС. Лупусът и МС могат да бъдат диагностицирани едновременно, но това е много рядко, по-често първо се установява едното заболяване, а после и другото. За щастие такива случаи на развитие и на двете заболявания не се наблюдават често.  

Основното лабораторно изследване при лупус е изследването на антитела срещу ядрото на клетката (Антинуклеарни антитела, ANA). Това изследване обаче не води до 100% диагноза, защото и при други заболявания, вкл. МС  може да има положителен ANA тест. В допълнение, дори пациент с лупус, не винаги ще бъде с положителни резултати при този тест. Други необходими изследвания са анализ на урината или бъбречна биопсия, магнитен резонанс, компютърна томография, ехокардиография и др. Понякога за диференциране на МС от лупус могат да помогнат лезиите на гръбначния мозък (чести при МС, но липсват при лупус), както и данни за спонтанни аборти в първо тримесечие на бременността, които са доста често срещани при жени с лупус, но не и при жени с МС.

Синдром на Сьогрен (сух синдром)

Синдром на Сьогрен (Syndroma Sjögren) е хронично системно заболяване, което означава болест, засягаща целия организъм. При тази болест белите кръвни клетки атакуват жлезни структури в организма. Запознай се накратко със симптомите на Синдрома на Сьогрен:

  • сухота в очите и устата,
  • затруднено преглъщане и говорене,
  • умора,
  • болки в ставите,
  • намален усет и изтръпване в различни зони на тялото и крайниците.

Това заболяване може да се развие по различен начин. При някои от случаите симптомите се появяват, засилват се и стигат до плато, а след това може да има влошаване или подобряване. Някои от пациентите имат съвсем леки симптоми, но при други болестта протича подчертано тежко.  

Тестовете за скорост на нервна проводимост (евокирани потенциали) могат да бъдат полезни при разграничаването на МС и синдома на Сьогрен. При МС увреждането на нервите е централно, а при синдрома на Сьогрен в огромен процент от случаите е периферно. Понякога обаче и синдромът на Сьогрен може да засегне централната нервна система и да доведе до нарушения в мисленето и засягане на гръбначния стълб.

Миастения гравис

Миастения гравис (Myasthenia Gravis, MG) е заболяване на нервната система, с основен симптом мускулна слабост. При MG мускулната слабост се дължи на това, че нервният импулс, който е отговорен за задействане на движението на мускула, не успява да достигне до мускулните клетки. Пациентите с МГ са с повишен риск от развитие на други автоимунни заболявания. Запознай се накратко със симптомите на МG:

  • смъкване на клепачите (птоза),
  • слабост на мускулите на лицето, поради което мимиката е ограничена,
  • нарушена съгласуваност на движенията на очните ябълки,
  • нарушен усет,
  • слабост на мускулите на шията, крайниците и тялото.

Симптомите на MG имат различна изразеност през целия ден и често се влошават през нощта. Мускулната умора често се влошава от пренапрежение или повишена температура на организма или на околната среда. Миастения гравис може да се появи на всяка възраст, въпреки че най-често са засегнати младите жени и по-възрастните мъже.

Един много специфичен тест за MG е кръвен тест за серумни антитела към ацетилхолинови рецептори. При над 80% от пациентите с MG се установяват абнормно повишени нива в серума на тези антитела.

Инфекциозни болести

Лаймската болест

Лаймската болест (Lyme Disease, LD) е инфекция, която се причинява от бактерията Borrelia burgdorferi. Борелията се пренася върху човека от кърлежи. Естествен резервоар са елени, гризачи, кучета, коне, крави и др. След като попадне в организма, бактерията навлиза в кръвообращението, а по-късно води и до увреда на тъканите. Запознай се накратко със симптомите на LD:

  • В първия стадий има обрив, на мястото на ухапването от кърлеж, има вид на мишена с бледорозов център и синкаво-червена периферия,
  • Във втория стадий може да се развие едностранна или двустранна парализа на лицевия или друг черепно-мозъчен нерв, главоболие и вдървеност на мускулите на врата, чувствителност към светлина, силни стрелкащи болки по различни места, често по време на сън, прескачане на сърцето, прималяване, задух, оток, болка и зачервяване на ставите (най-често коленната), умора,
  • В третия стадий увреждането на нервната система е тежко с изтръпване и слабост на крайниците, намален усет до загуба на усет, влошено равновесие, отслабване на паметта и концентрацията до развитие на деменция (оглупяване), ставните прояви са тежки и трайни, има значимо увреждане на сърдечно-съдовата система.  

Лабораторното потвърждаване на Лаймската болест се прави чрез серологични тестове, които трябва да се осъществят не по-рано от един месец след ухапването от кърлеж и чрез които се търси доказване на различни класове антитела срещу причинителя. Особено важна е обаче ранната диагноза, която се основава на данните за ухапване от кърлеж и кожните промени, а не на серологичните изследвания, които дават фалшиви резултати в първия месец от заразяването.

Инфекция с човешки T-клетъчен лимфотропен вирус-1

Инфекция с човешки T-клетъчен лимфотропен вирус-1 (HTLV-1), която протича като  Т-клетъчна левкемия и лимфом при възрастни. При тази инфекция има прогресивно увреждане на гръбначния мозък. Запознай се накратко с някои от неврологичните симптоми на това заболяване:

  • спастичност на мускулите,
  • частична парализа на долните крайници,
  • тазово-резервоарни нарушения,
  • импотентност.

Тези симптоми много наподобяват първично-прогресираща МС, но инфекцията с HTLV-1 се среща предимно в Карибите, така че е важно да се знае дали има пътуване до ендемични райони. Освен Карибите, други ендемични райони са Южна Япония и по-рядко Тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, Екваториалната Африка и Южните Съединени щати. HTLV-1 също така е често срещан сред интравенозните наркомани.

Невросифилис

Невросифилис е увреждането на нервната система при третата фаза на сифилиса. Запознай се накратко със симптомите на невросифилис:

  • зрителни проблеми,
  • когнитивни промени,
  • нарушение на сетивността.

В наши дни развитието на невросифилис е изключителна рядкост, тъй като диагностиката на болестта е добре развита и възможностите за лечение на ранните прояви са много добри.

Както при HTLV-1, тестването за антитела може да елиминира невросифилиса от списъка с възможните диференциални диагнози при МС.

Болести на съдовете

Симптомите на инсулт са внезапни и включват:

  • нарушено зрението на едното или двете очи,
  • затруднено ходене,
  • виене на свят, загуба на координация,
  • силно главоболие,
  • объркване,
  • проблеми с говоренето или разбирането,
  • гадене, треска, повръщане или загуба на съзнание.

Инсултите могат да бъдат причинени от кървене в мозъка или от кръвни съсиреци, които прекъсват кръвоснабдяването в дадена област на мозъка. Големите инсулти причиняват много очевидни загуби във функциите и е малко вероятно да бъдат объркани с МС. При по-леките инсулти е налице променена или загубена неврологична функция, която много прилича на МС пристъп. Поради това много пациенти с МС в началото имат неправилно поставена диагноза инсулт.

Васкулит

Васкулитът на централната нервна система е възпаление на кръвоносните съдове на мозъка и може да доведе до главоболие, объркване и други неврологични дефицити, които прогресират.

За поставянето на точната диагноза се изискват имунологични изследвания, изследване на ликвор и образна диагностика.

Болест на Binswanger

Болест на Binswanger е рядка форма на деменция, понякога наричана подкорова съдова деменция. Хората, които имат заболяване на Binswanger, обикновено развиват стесняване на артериите, което след това ограничава притока на кръв в мозъка. В миналото това обикновено се наричало "втвърдяване на артериите". Запознай се накратко с основните симптоми на болестта на Binswanger:

  • високо кръвно налягане,
  • прояви на инсулт,
  • нарушена памет, трудно концентриране на вниманието, неточни преценки,
  • промени в настроението, предимно депресия
  • нарушено равновесие,
  • говорни нарушения,
  • незадържане на урина

Основната разлика на болестта на Binswanger е възрастта на развитие на симптомите - след 60 годишна възраст с бавно прогресиране на неврологичния дефицит, докато МС е болест на младата възраст.

Сподели:
множествена склероза и бременност