Витамин D при множествена склероза

От години се знае, че витамин D помага да се регулира усвояването на калций и да се поддържа здравето на костите. При дефицит на витамин D се увеличава риска за развитие на остеопороза (намалена плътност на костите), мускулна слабост. По-новите проучвания установяват, че действията на витамин D върху тялото са много повече. Този витамин има противовъзпалително действие и имунорегулаторен ефект. Вероятно заради ефектите върху имунната система се повишава риска за развитие на МС както и други автоимунни заболявания, включително диабет тип 1, ревматоиден артрит и остеоартрит. 

Счита се, че при множествена склероза витамин D може да има както превантивни, така и променящи заболяването ефекти. В проучванията на Cantorna и сътр. от 2000 година и Pedersen и сътр. от 2007 година върху животинския експериментален модел на МС (автоимунен енцефаломиелит) се доказва, че добавянето на витамин D предотвратява и забавя прогресията на заболяването, докато дефицитът на витамин D влошава хода на болестта. Има и изследвания, според които високите нива на витамин D са свързани с намален риск от пристъпи и по-малко тежка инвалидност (Smolders et al., 2008a; van der Mei, 2007).

Референтните стойности се определят в различни мерни единици – ng/ml (нанограм в милилитър) или nmol/l (наноома на литър). Европейският орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority, EFSA) приема, че здравословните нива на витамин D са 40-80 ng/ml (100-150 nmol/l). За лека липса се говори при ниво 20-40 ng/ml (50-100 nmol/l), а за тежък дефицит при ниво под 20 ng/ml (50 nmol/l). 

Витамин D всъщност наричаме две биологично активни вещества: ергокалциферол (витамин D2) и холекарциферол (витамин D3). Витамин D се образува съответно от прекурсорите ергостерол и 7-дехидрохолестерол в кожата под въздействие на слънчевите лъчи. Ултравиолетовата част на слънчевия спектър се състои от три класа лъчи в зависимост от дължината на вълната: UVA; UVB и UVC.

В синтезата на витамин D участват UVB лъчите. В черния дроб прекурсорите улавят допълнителни кислородни и водородни молекули и се образува 25-хидроксивитамин D. Обичайно именно неговото ниво се определя в лабораторните тестове за измерване на нивото на витамин D в организма. Но на практика витамин D става биологично активен едва след още една стъпка на метаболизиране в организма, а именно след придобиване в бъбреците на двойка кислородни и водородни молекули – образува се 1,25-хидроксивитамин D. 

Лабораторното определяне на нивото на витамин D става чрез определяне на витамин D total /25-хидроксивитамин D3 и D2/. Това е предпочитания тест за установяване на запасите на организма и за проследяване при терапия. Изследването се извършва с капилярна или венозна кръв, взета сутрин на гладно.

Човешкият организъм си набавя необходимото количество витамин D основно при излагане на слънце. Витаминът може да бъде набавен и от храната, но в естествен вид много малко храни съдържат витамин D. Това означава, че получаването на достатъчно количество витамин D зависи от излагането на слънчево облъчване, а не от балансираната диета. 
От храните особено добри източници на витамин Д са мазните риби като сьомга, скумрия и др.. Малки количества присъстват и в яйчните жълтъци, телешки черен дроб и сирене. Някои от често използваните храни като мляко и портокалов сок могат да бъдат обогатени с витамин Д  (необходимо е да се четат етикетите).

Относно набавянето на витамин D обаче съществува и още един въпрос, който заслужава коментар. Може ли да се синтезира достатъчно количество витамин D при използване на фотозащитни продукти? В наши дни са натрупани много и неоспорими доказателства за ползите от слънцезащита. Контролирани проучвания показват, че редовната употреба на слънцезащитен крем със слънцезащитен фактор (SPF) 15 или по-висок намалява рисковете за развитие на плоскоклетъчен карцином с около 40%, на меланом с 50% и на преждевременно стареене на кожата с 24%. Затова на практика, незащитеното излагане на слънце носи риск от състояния, които могат трайно да увредят кожата и дори да се стигне до крайно неблагоприятни последици. В тази връзка редовната употреба на слънцезащита е важна профилактична грижа.

Установено е, че при незащитено излагане на ръцете, краката, корема и гърба на слънце само за 10 до 15 минути, два до три пъти седмично, се произвежда необходимото количество витамин D, което организмът може да събере. След това започва автоматично освобождаване от витамин D, за да се избегне претоварване. Затова по-продължителното излагане на слънце не носи нищо друго освен риск от увреждане. Слънцезащитните средства, дори тези с висок SPF, дават възможност 2-7% от UVB лъчите да преминат в кожата и престоят на открито през периодите на слънцегреене в годината дори и след прилагане на слънцезащитно средство, осигурява необходимото количество витамин D на организма. 

Истината е, че не е необходимо много излагане на слънце, за да се произвежда витамин D.

Организмът синтезира пикови нива витамин D при престой на слънце през летните месеци между 11 и 14 часа, когато слънцето е високо в небето и грее интензивно. В този период до земната повърхност достига най-голямо количество UVB лъчи. Добра ориентация за интензивността на слънцегреенето е дължината на сянката. Ако сянката е по-дълга от височината на човека, слънцето не е достатъчно интензивно, за да помогне на тялото да синтезира витамин D. Да си спомним за първия показател на времето — т. нар. слънчев часовник. Той е представлявал един обикновен прът забит в земята. Неговата сянка е била много дълга сутрин, намалявала е до минимум на обяд, за да стане отново дълга вечер при залез слънце.

Всеки знае, че основният биологичен ефект на витамин D е да се поддържат адекватни нива на калций в организма. Витамин D постига това чрез подпомагане на оптималната резорбция на калций от храната и изсмукване на калций от костите, когато нивото на калций в организма намалее. От друга страна калцият трябва да бъде натрупан точно в костите и зъбите. Понастоящем е доказано, че факторът, който не позволява натрупване на калций в меките тъкани е витамин К. Този витамин активира протеина остеокалцин, който подпомага натрупването на калций в костите, от друга страна активира матричен протеин, който не позволява на калций да се натрупа в бъбреците и кръвоносните съдове. С други думи казано, ако витамин D ни позволява да имаме оптимално ниво калций в организма, витамин К е този, който се грижи калцият да е на правилното си място. Изводът от това е, че витамин D и витамин K действат заедно за здравето на костите и сърцето.