Възприемането на информация от външната среда и от вътрешните органи се осъществява чрез структури, наречени рецептори. Те могат да бъдат свободни нервни окончания или специализирани нервни структури. Тяхната задача е да преобразуват енергията на дразненето и да доведат до възникване на нервен импулс. Най-общо може да се каже, че рецепторите са структурите, които ни дават възможност да усещаме. В зависимост от локализацията и вида на рецепторите възможността да усещаме (сетивността) се дели на:

  • Обща сетивност 
  • Специализирана сетивност

Общата сетивност работи чрез рецептори, които се разполагат в кожата, мускулите, връзките, ставите и вътрешните органи.   

  • Кожната сетивност се нарича още повърхностна сетивност и включва усет за допир, за болка и за температурни разлики (топло и студено). 
  • Сетивността, която е свързана със мускулите, ставите и сухожилията се нарича дълбока сетивност. Свързана е с усета за движения, силата, посоката, обхвата и скоростта на движенията, мускулния тонус, и позицията на тялото в пространството. 
  • Сетивността от вътрешните органи се нарича вегетативна сетивност. Свързана е с рецептори във вътрешните органи и определя развитието на усет за болка, тежест, спазми или чувство на ситост, жажда и др., което е сигнал за физиологичното състояние на организма или болестни процеси във вътрешните органи.  

Към специализираната сетивност се отнасят зрение, слух, вкус, обоняние, осезание и равновесие. Рецепторите  се намират в специализирани органи – око, ухо, нос , език и др.

Сетивната система се състои най-общо от рецептори, сетивни неврони, проводни системи, таламус, първична, вторична и асоциативна мозъчна кора. Във връзка с това основният принцип на работа на сетивната система е:

  1. стимул
  2. разпознаване на стимула
  3. преобразуване на енергията
  4. провеждане на нервния импулс
  5. обработване на информацията
  6. осъзнаване

Стимулът може да произхожда от тялото (повърхностни или дълбоки структури) или вътрешните органи. Стимулът може да бъде механичен, термичен или химичен и отделните стимули могат да се различават по своята интензивност, продължителност и честота.

Разпознаването на стимула се случва чрез рецепторите. Рецепторът има за задача да преобразува енергията на стимула и да доведе до възникване на нервен импулс.

Провеждането на нервния импулс се осъществява по невроните. Аксоните на невроните се обединяват и образуват проводните пътища на централната нервна система. Независимо от усета, който се възприема и на който се реагира, като правило проводния път е изграден от верига от неврони, които „си говорят“ чрез синапси. Обичайно веригата се състои от три неврона:

  • Първият неврон носи информацията до ядрата в задния рог на гръбначния мозък или до ядрата на задната колона на ствола. Централният израстък на този неврон контактува синаптично с втория неврон.
  • Тялото на втория неврон се разполага в сивото вещество на гръбначния мозък или в мозъчния ствол. Аксонът на този неврон носи информацията до третия неврон.
  • Тялото на третия неврон се разполага в таламуса. Аксонът на този неврон завършва в мозъчната кора (кортекс на главия мозък).

Общата сетивност включва т.нар. соматосензорна информация и съответно пътищата, по които тя се провежда се наричат соматосензорни пътища: 

  • Проводният път за позиция, вибрации и фин допир от тялото и крайниците се нарича булботаламичен път. 
  • Проводният път за болка, температура и груб допир от тялото и крайниците се нарича спиноталамичен път. 
  • Проводните пътища  на сетивността от главата и лицето включват черепномозъчните нерви.

Булботаламичен път

По този път се пренася усета за позиция, вибрации и фин допир.

  • Рецепторите са разположени в кожата, ставите, мускулите, сухожилията (проприорецептори).
  • Аксонът на първия неврон навлиза в задногоренчевия ганглий на гръбначния мозък и върви от същата страна задните колони (бяло мозъчно вещество) на гръбначния мозък като се образуват сноповете на Гол (влакна от долните крайници) и на Бурдах (влакна от горните крайници). 
  • Първият неврон завършва върху тялото на втория неврон, който е разположен в ядрата на мозъчния ствол. 
  • Аксонът на втория неврон пресича срединната линия, преминава на срещуположната страна и се събира с влакната на спиноталамичния път.

Спиноталамичен път

По този път се пренася усета за болка, температура и груб допир.

  • Рецепторите са разположени в кожата и лигавиците (екстерорецептори).
  • Аксонът на първия неврон навлиза през задния рог и контактува с тялото на втория неврон в сивото вещество на гръбначния мозък. 
  • Аксонът на втория неврон преминава през предна сива комисура на противоположната страна и се издига в състава на предно-страничната колона на гръбначния мозък до ствола. 
  • В ствола аксонът на втория неврон не пресича средната линия, а остава от същата страна и се събира с влакната на булботаламичния път. 

Така се образува пътя на общата сетивност – вътрешен (медиален) път, който води до таламуса.

Познавайки точните пътища, по които се пренася нервният импулс, неврологът може чрез разграничаване на зоните, в които се установява нарушение на сетивността да прецени на какво ниво в централната нервна система се е развил патологичния процес при множествена склероза.

Обработването на информацията става в неизменното звено на всяка една сетивна система - таламуса. След обработка в тази част на мозъка информацията се предава към кората на главния мозък. В повечето случаи информацията до кората не се предава по един-единствен път, а по няколко паралелни пътища.

Осъзнаването на информацията се случва в мозъчната кора. Всяка сетивна система притежава точно определено корово представителство в различните части на мозъчната кора. Без кората е немислимо осъществяване на т. нар. перцепция – възприемане на дразнителя, разграничаване и оценка на отделните му качества.

Сподели:
множествена склероза и бременност