Възприемането на информация от външната среда и от вътрешните органи се осъществява чрез структури, наречени рецептори. Те могат да бъдат свободни нервни окончания или специализирани нервни структури. Тяхната задача е да преобразуват енергията на дразненето и да доведат до възникване на нервен импулс. Най-общо може да се каже, че рецепторите са структурите, които ни дават възможност да усещаме. В зависимост от локализацията и вида на рецепторите възможността да усещаме (сетивността) се дели на:
- Обща сетивност
- Специализирана сетивност
Общата сетивност работи чрез рецептори, които се разполагат в кожата, мускулите, връзките, ставите и вътрешните органи.
- Кожната сетивност се нарича още повърхностна сетивност и включва усет за допир, за болка и за температурни разлики (топло и студено).
- Сетивността, която е свързана със мускулите, ставите и сухожилията се нарича дълбока сетивност. Свързана е с усета за движения, силата, посоката, обхвата и скоростта на движенията, мускулния тонус, и позицията на тялото в пространството.
- Сетивността от вътрешните органи се нарича вегетативна сетивност. Свързана е с рецептори във вътрешните органи и определя развитието на усет за болка, тежест, спазми или чувство на ситост, жажда и др., което е сигнал за физиологичното състояние на организма или болестни процеси във вътрешните органи.
Към специализираната сетивност се отнасят зрение, слух, вкус, обоняние, осезание и равновесие. Рецепторите се намират в специализирани органи – око, ухо, нос , език и др.
Сетивната система се състои най-общо от рецептори, сетивни неврони, проводни системи, таламус, първична, вторична и асоциативна мозъчна кора. Във връзка с това основният принцип на работа на сетивната система е:
- стимул
- разпознаване на стимула
- преобразуване на енергията
- провеждане на нервния импулс
- обработване на информацията
- осъзнаване
Стимулът може да произхожда от тялото (повърхностни или дълбоки структури) или вътрешните органи. Стимулът може да бъде механичен, термичен или химичен и отделните стимули могат да се различават по своята интензивност, продължителност и честота.
Разпознаването на стимула се случва чрез рецепторите. Рецепторът има за задача да преобразува енергията на стимула и да доведе до възникване на нервен импулс.
Провеждането на нервния импулс се осъществява по невроните. Аксоните на невроните се обединяват и образуват проводните пътища на централната нервна система. Независимо от усета, който се възприема и на който се реагира, като правило проводния път е изграден от верига от неврони, които „си говорят“ чрез синапси. Обичайно веригата се състои от три неврона:
- Първият неврон носи информацията до ядрата в задния рог на гръбначния мозък или до ядрата на задната колона на ствола. Централният израстък на този неврон контактува синаптично с втория неврон.
- Тялото на втория неврон се разполага в сивото вещество на гръбначния мозък или в мозъчния ствол. Аксонът на този неврон носи информацията до третия неврон.
- Тялото на третия неврон се разполага в таламуса. Аксонът на този неврон завършва в мозъчната кора (кортекс на главия мозък).
Общата сетивност включва т.нар. соматосензорна информация и съответно пътищата, по които тя се провежда се наричат соматосензорни пътища:
- Проводният път за позиция, вибрации и фин допир от тялото и крайниците се нарича булботаламичен път.
- Проводният път за болка, температура и груб допир от тялото и крайниците се нарича спиноталамичен път.
- Проводните пътища на сетивността от главата и лицето включват черепномозъчните нерви.
Булботаламичен път
По този път се пренася усета за позиция, вибрации и фин допир.
- Рецепторите са разположени в кожата, ставите, мускулите, сухожилията (проприорецептори).
- Аксонът на първия неврон навлиза в задногоренчевия ганглий на гръбначния мозък и върви от същата страна задните колони (бяло мозъчно вещество) на гръбначния мозък като се образуват сноповете на Гол (влакна от долните крайници) и на Бурдах (влакна от горните крайници).
- Първият неврон завършва върху тялото на втория неврон, който е разположен в ядрата на мозъчния ствол.
- Аксонът на втория неврон пресича срединната линия, преминава на срещуположната страна и се събира с влакната на спиноталамичния път.
Спиноталамичен път
По този път се пренася усета за болка, температура и груб допир.
- Рецепторите са разположени в кожата и лигавиците (екстерорецептори).
- Аксонът на първия неврон навлиза през задния рог и контактува с тялото на втория неврон в сивото вещество на гръбначния мозък.
- Аксонът на втория неврон преминава през предна сива комисура на противоположната страна и се издига в състава на предно-страничната колона на гръбначния мозък до ствола.
- В ствола аксонът на втория неврон не пресича средната линия, а остава от същата страна и се събира с влакната на булботаламичния път.
Така се образува пътя на общата сетивност – вътрешен (медиален) път, който води до таламуса.
Познавайки точните пътища, по които се пренася нервният импулс, неврологът може чрез разграничаване на зоните, в които се установява нарушение на сетивността да прецени на какво ниво в централната нервна система се е развил патологичния процес при множествена склероза.
Обработването на информацията става в неизменното звено на всяка една сетивна система - таламуса. След обработка в тази част на мозъка информацията се предава към кората на главния мозък. В повечето случаи информацията до кората не се предава по един-единствен път, а по няколко паралелни пътища.
Осъзнаването на информацията се случва в мозъчната кора. Всяка сетивна система притежава точно определено корово представителство в различните части на мозъчната кора. Без кората е немислимо осъществяване на т. нар. перцепция – възприемане на дразнителя, разграничаване и оценка на отделните му качества.
