В генетиката под термина наследственост се разбира свойството на всички живи организми да предават на потомството си характерни особености на строежа на организма и индивидуалното развитие. Още през 19 век австрийският свещеник Грегор Мендел (1823–1884) описва закономерния характер на предаването на наследствените признаци. В наши дни се знае много повече за наследствените болести и генетичните изследвания търпят бурно развитие. 

Дадено заболяване може да бъде описано като „болест, която се предава на поколението“, ако повече от един човек в семейството има тази болест. 

  • Някои от тези болести са причинени от генни мутации, които могат да бъдат унаследени (предадени от родител на дете). Тези болести се определят като наследствени
  • Други болести, които се предават в поколението, не са причинени от мутации в единични гени. При такива заболявания проблемът се дължи на комбинираните ефекти на множество гени (наричат се полигенни) или от взаимодействието между гените и околната среда. Тези болести се определят като болести с унаследяван по-висок риск за развитието им.

Установено е, че при множествена склероза в поколението се предава само генетичния риск и при съответни условия на средата болестта може да се развие. Има наблюдения, които потвърждават унаследяването на генетичния риск при множествена склероза:

  • Известно е,  че ескимосите и племето банту в Африка никога не развиват множествена склероза, а при индианците от Северна и Южна Америка, японците и други азиатски групи болестта има много ниска честота.
  • При населението на земята като цяло има по-малко от 0,1% риск за развитие на множествена склероза. Този риск се увеличава в семействата, в които при роднина от първа линия е установено развитие на болестта. С други думи брат, сестра, родител или дете на човек с МС има по-висок риск за развитие на това заболяване. Освен това обаче наблюденията показват, че МС не се развива едновременно например при близнаците, т.е. генетичната предразположеност не се проявява всеки път,  защото факторите на средата определят дали съществуващото генетично предразположение ще се развие или не.

Други примери за полигенни заболявания са някои сърдечни заболявания, диабет тип 2, шизофрения, някои видове рак. При множествена склероза се съобщава и за установени конкретни генетични мутации, което дава надежда за разработване на нови модели на лечение, насочени към причините за болестта, както и на стратегии за профилактика при хора с установен по-висок генетичен риск.

Как факторите от средата влияят върху това дали даден ген ще се изяви или не?

Една от най-интензивно развиващите сe научни области в момента е епигенетиката. Тя се занимава с изследването на фактори на околната среда, които образно казано включват или изключват гените и влияят на това как клетките ще разчитат генетичната информация. Тези промени могат да бъдат или да не бъдат унаследявани.

Един от добре проучените към момента епигенетични механизми е метилирането на ДНК. Това е химична реакция, която се характеризира с прибавяне на метилови групи (CH3) към 2 от 4-те нуклеотидни бази в молекулата на ДНК. Тази химична реакция променя функцията на ДНК. Известно е, че  при по-ниски нива на метилиране гените са активни, а при по-високи – са неактивни. При МС е доказано, че рисковите фактори предизвикват промени в метилирането на ДНК. 

Аз имам множествена склероза, има ли вероятност децата ми също да развият болестта?

Епидемиологичните проучвания показват, че болестността при МС е над 100 човека на всеки 100 000. Това е приблизително 0,10% шанс за развитие на МС в общата популация. Ако обаче човек има родител или сестра/брат, който има МС, рискът от развитие на множествена склероза може да се увеличи до 2,5-5%. Австралийско проучване, публикувано през 2013 година, комбинира резултатите от 18 предишни проучвания, за да получи по-добра оценка на риска от множествена склероза при членовете на семейството. В това проучване общият риск от МС се изчислява на 1 на 625 за общото население по света. Или казано с други думи един човек на всеки 625 е изложен на риск от развитие на МС (0,16%). Но при еднояйчни близнаци, рискът от МС при втория близнак за целия живот е 1 на 6 (18,2%). При братята и сестрите на човек с МС рискът за развитие на МС е изчислен на 1 на 37 (2,7%), а при двуяйчните близнаци - 1 на 22 (4,6% ), което се обяснява със сходните фактори на средата, в които живеят близнаците. За децата на хората с МС авторите на проучването изчисляват риск 1 на 48 (2,1%) за целия живот. Роднините, които са генетично по-далечни, показват по-ниски нива на риск от развитие на МС:  лели и чичовци - 1 на 125 (0,8%), племенници - 1 на 100 (1%) и братовчеди 1 на 142 (0,7%). 

Съществува ли генетично изследване за множествена склероза? 

Ясно е, че  гените играят роля при множествената склероза, но рискът за даден човек да развие множествена склероза се влияе не само от един или два гена, а от комбинация от всички гени и фактори на околната среда. Следователно обикновен генетичен тест не би могъл да предвиди точно дали човек ще развие МС и понастоящем не се предлага като част от рутинните грижи за роднини на хора с МС. 

Сподели:
множествена склероза и бременност