При развитието на множествената склероза се появяват пристъпи, които могат да се развиват и въпреки навременното и правилно приложение на лекарствата, които повлияват хода на болестта.
Леките пристъпи обичайно отзвучават без лечение или с прилагане на лекарства, които да потиснат симптомите, но ако пристъпът е тежък, могат да се използват и лекарства, които да помогнат за по-бързото възстановяване.
При пристъп на множествена склероза нервите се увреждат поради възпаление в централната нервна система, основната цел на лечението при пристъп е да се потисне възпалителния процес.
С какви лекарства се лекува пристъпа?
Кортикостероидите (наричат се още стероиди) са с изразено противовъзпалително действие и поради това са основно средство за овладяване на пристъпа. Стероидите имат химична структура, която е подобна на глюкокортикоидите, произвеждани в организма от надбъбречната жлеза, т.е. те засилват способността на организма да се бори с възпалението.
Според повечето невролози най-правилният начин е стероидът да бъде приложен във висока доза и венозно за кратко време (3 до 5 дни), т.нар. пулсова терапия. Това налага приемане в болница. Венозното приложение може да бъде последвано от назначаване на кортикостероид през устата за 1- 2 седмици, като дозата постепенно се намалява. Няма стандартно дозиране и всичко зависи от тежестта на пристъпа.
Ефективно ли е лечението с кортикостероиди?
Не се очаква кортикостероидите да осигурят дългосрочни ползи или да променят хода на множествената склероза, тяхната цел е да потиснат възпалението и да позволят по-бързо възстановяване от пристъпа. Както всичко, свързано с множествената склероза, така и ефективността на кортикостероидите е различна при отделните болни. Не е възможно да се предвиди колко добре кортикостероида ще потисне възпалението и за колко време ще се случи това.
Друг възможен терапевтичен подход е плазмаферезата. Плазмаферезата е медицинска процедура, при която кръвта се прекарва през полупропусклива мембрана, която отделя патологичните белтъци и ги отстранява от кръвообращението, т.е. подобно на диализата при бъбречни заболявания, плазмаферезата премахва автоантителата от кръвта, след което кръвта се влива отново в тялото. Този обмен, понякога наричан "процедура за прочистване на кръвта", е успешен метод за лечение на някои автоимунни заболявания, защото премахва циркулиращите антитела, които се смятат за активни при тези заболявания. Проучванията върху ефекта на плазмаферезата като средство за повлияване хода на болестта не доказват добра ефективност. Тази процедура се използва при лечението на пристъп в случаите, при които кортикостероидите не са достатъчно ефективни или когато има сериозни противопоказания за тяхното прилагане. Страничните ефекти от терапията с плазмафереза включват случаи на инфекция и проблеми със съсирването на кръвта. Основен недостатък е високата цена на процедурата, необходимостта от няколко сеанса, както и необходимостта от достатъчно добре обучен персонал, който да борави с техниката.
Как се осъществява плазмаферезата?
Специалистът поставя игла, прикрепена към тънка тръба, наречена катетър, във вените във всяка ръка. През единия от катетрите се извежда кръвта, тя изтича и отива в машина, която отделя плазмата от кръвните клетки. Следва смесване на кръвните клетки с прясна плазма и връщане на „почистената“ кръвна смес през другия катетър. Най-често продължителността на процедурата е 2 до 4 часа, в зависимост от това колко плазма се разменя. Може да са необходими от две до три процедури всяка седмица в продължение на 2 или повече седмици.
