Името множествена склероза (МС) идва от това, че при болестта се образуват плаки, познати като лезии в бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък (развива се склероза на тъканта). Бялото мозъчно вещество е изградено предимно от миелин.
Искаш да знаеш какво се случва в организма ти и на какво се дължат симптомите, които имаш?
Отговорът на този въпрос не е лесен. За да разбереш тези процеси, в този раздел ще намериш информация за това как е устроена и как функционира имунната система и кои са основните части на нервната система.
Днес се счита за доказано, че МС се развива в случаите, при които имунната система губи в известна степен способността си да различава собствените от чуждите антигени, т.е. болестта е резултат от автоимунен отговор, насочен към миелиновата обвивка на нервните влакна.
Основното, което се случва в организма при МС е намалената или загубена способност на нервните клетки на главния и гръбначния мозък да „говорят“ помежду си. Нервните клетки си „говорят“ като изпращат електрически сигнали, известни като акционен потенциал, по своите дълги израстъци (аксони), които са обгърнати от изолираща субстанция – миелин. При МС собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие. Когато миелинът бъде загубен, аксоните не могат да провеждат ефективно сигналите и се нарушава комуникацията между нервните клетки.
След като се отключи имунния отговор настъпва активиране на Т-клетките, които се разпространяват от лимфните възли, достигат и преминават кръвно-мозъчната бариера. По този начин активираните Т-клетки попадат в централната нервна система (ЦНС), стимулират отделянето на възпалителни цитокини, които увреждат кръвно-мозъчната бариера и структурните компоненти на ЦНС.
Тази класическа хипотеза за МС като Т-клетъчно медиирана болест се разширява през последните години и вече се знае, че за развитието на болестта роля имат и В-клетките. Днес МС се определя като комплексно имуно-медиирано заболяване. Вече знаем, че B-клетките играят критична роля, като активират имунния отговор и могат да се капсулират в самата ЦНС, поддържайки хронично възпаление дори в периоди на клинично спокойствие. Едно от най-големите открития в последните години е концепцията за PIRA (прогресия, независима от пристъпната активност).
Като последица от автоимунния процес се развива демиелинизация, увреда на аксоните и развитие на ръбцова тъкан (цикатризиране) в нервната тъкан. Формираните лезии на ЦНС могат да бъдат видяни с помощта на магнитно-резонансна томография (МРТ). Лезиите определят нарушена неврологична функция, симптомите, на която могат да бъдат разпознати още в ранните фази на болестта. Развива се основно сетивна, двигателна и когнитивна симптоматика. В допълнение може да се развие мозъчна атрофия като необратима тъканна увреда в ЦНС.
Освен демиелинизацията, при МС се наблюдава и директна увреда на аксоните и сивото вещество. Затова в наши дни диагностиката се фокусира не само върху новите лезии, но и върху общата загуба на мозъчна тъкан (атрофия) и микроструктурните промени, които определят дългосрочната прогноза.
Последна актуализация: май 2026 г.
