Множествена склероза - СмартМС Регистър

Според епидемиологичните проучвания МС е с приблизително двойно по-голяма честота при жените в сравнение с мъжете (съотношение жени:мъже ~ 2:1) отколкото при мъжете.

Това съотношение обаче варира в различните региони от света. Например в Източна Азия съотношението жени:мъже е 3.0, в Америка е 2.6:1, в Средиземноморския регион като цяло, през последните десетилетия се установява увеличаване над 2:1 на съотношението жени:мъже.

Тези данни не остават незабелязани от учените и понастоящем се правят обширни научни проучвания върху разликите в имунната система или нервната система между жените и мъжете, които могат да се дължат на влияние на половите хормони, генетични различия и различни фактори от околната среда и съвременния начин на живот при мъжете и жените.

Ефектът на пола върху клиничните особености на МС не е толкова ясен, колкото ефекта върху разпространението на МС, но обаче има доказателства, че при жените обикновено началото на заболяването е в по-млада възраст, при жените честота на първично прогресираща множествена склероза е по-ниска и като цяло при жените се установява по-малка прогресия на инвалидността в сравнение с мъжете1.

Източници:

1. Bergamaschi R. (2007) Prognostic factors in multiple sclerosis. Int Rev Neurobiol 79: 423–447.

Според световните проучвания средната възраст на изява на клиничните прояви на множествена склероза е 30 години, т.е. болестта се установява предимно в ранната зряла възраст макар, че може да започне във всяка възраст. Тази предпочитана възраст на клинична изява определя и голямото социално значение на МС – засягат се хора, в момент в който започват да градят кариерата си, да създават семейство, да имат деца.

Публикуваните епидемиологични проучвания от последните десетилетия показват, че при 2 до 5% от случаите болестта започва преди навършване на възраст 18 години¹.

Множествена склероза в детската възраст изисква различна подкрепа и лечение в сравнение със случаите при възрастни, но педиатричните случаи са малко, броят на тесни специалисти е малък и следователно международното сътрудничество е от изключителна важност. В световно проучване от 2013 година върху 34 държави от Европа, Източното Средиземноморие и Северна Америка се установяват 7000 случая с начало в детска възраст, т.е. 0,63 на 100 000 души население.

Източници:

1. Chitnis T, Glanz B, Jaffin S, Healy B. Demographics of pediatric-onset multiple sclerosis in an MS center population from the Northeastern United States. Mult Scler. 2009 May;15(5):627-31.

Променливите, които отразяват рисковите фактори, най-често свързани с риска от МС, включват история за тютюнопушене, анамнеза за предхождащи инфекциозни заболявания, показатели за нивата на витамин D (напр. месеца на раждане, физическа активност на открито), психо-емоционално пренапрежение.

Правени са и проучвания, които се опитват да преценят как нивото на образование влияе върху риска от МС. В проучване от Норвегия е установено, че по-високото ниво на образование е свързано с по-нисък риск от МС ¹.

Тази връзка е документирана като подобна, след като при статистическите анализи авторите коригират с променливите от околната среда, най-често свързани с МС. Голямо проспективно проучване с приблизително 400 000 участници от едно и също население съобщава за подобна връзка между нивото на образование и риска от МС ².

Наред с това в голямо датско кохортно проучване се съобщава за по-малък риск от МС сред децата на майки с висше образование. Това означава, че образованието може да бъде маркер за неизвестни експозиции, които са важни за етиологията на заболяването.

Източници:

1. Pugliatti M, Casetta I, Drulovic J, et al. A questionnaire for multinational case-control studies of environmental risk factors in multiple sclerosis (EnvIMS-Q). Acta Neurol Scand Suppl 2012: 43–50.

2. Riise T, Kirkeleit J, Aarseth JH, et al. Risk of MS is not associated with exposure to crude oil, but increases with low level of education. Mult Scler 2011; 17: 780–787.

3. Nielsen NM, Jørgensen KT, Bager P, et al. Socioeconomic factors in childhood and the risk of multiple sclerosis. Am J Epidemiol 2013; 177: 1289–1295.

В продължение на десетилетия се е приемало, че бременността има отрицателно въздействие върху еволюцията на множествена склероза и бременността не е била препоръчвана при пациентки с МС.

Днес обаче доказателствата показват, че има намаление на честотата на рецидивите по време на бременността, особено през третия триместър (намаление със 70% в сравнение с годината преди бременността).

Не е наблюдавано увеличение на неврологичния дефицит по време на бременност и 2 години след раждането, извън очакваното от естествения ход на болестта ¹.

Изследователите установяват, че жените с МС с малко по-висока честота могат да имат пристъпи през първите 3 до 6 месеца след раждането. Но се счита, че бременността не влияе върху цялостния ход на МС по-късно в живота.

Източници:

1. D’Hooghe M., Nagels G., Uitdehaag B. (2010) Long-term effects of childbirth in MS. J Neurol Neurosurg Psychiatry 81: 38–41

Наличието на съпътстващо (придружаващо) заболяване се обозначава с термина коморбидност. Съществуват много дефиниции на коморбидност, но обикновено този термин се отнася до наличие на хронично заболяване, различно от интересуващото ни заболяване ¹.

Следователно коморбидността обхваща спектъра на психични разстройства, напр. депресия и тревожност и др. и соматични разстройства, напр. хипертония, белодробни, сърдечни, чернодробни и др. заболявания.

През последните десетилетия учените насочват вниманието си към високото разпространение на коморбидността при множествена склероза ².

Като най-чести придружаващи заболявания се съобщават депресия, тревожност, хипертония, хиперлипидемия и хронична белодробна болест.

Източници:

1. Gijsen R, Hoeymans N, Schellevis FG, Ruwaard D, Satariano WA, van den Bos GA.. Causes and consequences of comorbidity: a review. J Clin Epidemiol. 2001; 54: 661– 674.

2. Marrie RA, Reider N, Cohen J, . et al. A systematic review of the incidence and prevalence of comorbidity in multiple sclerosis: overview. Mult Scler J. 2015; 21: 263– 281.

Понастоящем се счита за доказано, че взаимодействието на множество генетични фактори и фактори на околната среда допринася за развитието на МС. Според няколко проучвания за фамилност при МС, 15% до 20% от пациентите с МС имат роднина със заболяването.

В семейните клъстери честотата на заболяването е по-висока при братя и сестри и при роднини по права линия от първи ред на пробанда (лицето, за което се търси фамилност), т.е. родители или деца на пациента с МС.

Продължителната и дългосрочна заетост при пациентите с МС е свързана с по-високото качество на живот и по-доброто управление на хода на болестта. От гледна точка на пациента трудовата заетост дава усещане за лична и професионална идентичност и удовлетвореност от участието в социални дейности.