Когато говорим за рискови фактори при дадено заболяване е много важно да различаваме фактите от митовете.
Съществуват редица митове за причините за множествената склероза (МС). Някои от най-честите са:
| МИТ | ФАКТ |
|
МС се причинява от емоционален стрес или травма. |
Емоционалният стрес и травма могат да предизвикат симптоми на МС, но те не са основната причина за заболяването. |
|
МС се причинява от липса на слънчева светлина, т.е. на витамин D. |
Въпреки че дефицитът на витамин D се свързва с по-висок риск от развитие на МС, той не е единствената причина за заболяването. |
| МС е заразна болест. |
МС не е заразно заболяване и не може да се предава от човек на човек. |
|
МС се причинява от специфичен тип диета. |
Въпреки че има доказателства, че здравословната диета може да помогне за справяне със симптомите на МС, няма конкретна диета, за която е доказано, че причинява или предотвратява заболяването. |
|
МС е форма на психично заболяване. |
МС е неврологично заболяване, което засяга централната нервна система и няма нищо общо с психичните заболявания. |
|
МС се причинява от излагане на токсини. |
Въпреки че излагането на определени токсини е свързано с повишен риск от развитие на МС, няма убедителни доказателства в подкрепа на идеята, че специфичен токсин причинява болестта. |
Епидемиологичните проучвания са потвърдили участието на редица рискови фактори, но съществуват и такива, за които се знае, че нямат никаква връзка с развитието на болестта.
Фактори, за които е доказано че са само мит
Вирусът, причинител на бяс
Съществуват проучвания, които доказват, че този вирус не участва в патогенезата на множествена склероза. Като рисков фактор са отхвърлени и домашните любимци, отглеждани в семейството. Бясът е вирусно заболяване, което обикновено се предава на хората чрез ухапване от заразено животно, напр. куче, прилеп или миеща мечка. МС, от друга страна, е автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува и уврежда миелиновата обвивка, която обгражда и защитава нервните влакна в централната нервна система. Важно е да се отбележи, че бясът е сериозно и потенциално смъртоносно заболяване и всеки, който е бил ухапан или одраскан от животно, трябва незабавно да потърси медицинска помощ, за да се определи дали трябва да получи профилактика срещу бяс.
Алергия
Няма доказателства, които да предполагат, че алергиите директно причиняват множествена склероза. МС е сложно автоимунно заболяване, за което се смята, че е резултат от комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда и въпреки че са идентифицирани определени рискови фактори, алергиите не са сред тях.
Тежки метали
Няма доказателства, че излагането на тежки метали (включително живачни амалгами, използвани в зъбните пломби) причинява множествена склероза. Загрижеността относно безопасността на амалгамните пломби произтича от съдържанието на живак в тях. Живакът е невротоксин и може да има вредно въздействие върху нервната система, но количеството живак в амалгамените пломби се счита за безопасно за повечето хора. Световната здравна организация (СЗО) и Американската дентална асоциация (ADA) приемат, че зъбната амалгама е безопасен и ефективен материал за пломбиране.
Физическа травма
Изследванията не откриват надеждни доказателства за връзка между физическата травма и развитието или обострянето на МС. Ясно е, че травмата на мозъка или гръбначния мозък може да причини увреждане на миелина, защитното покритие на нервните влакна, което е увредено при МС. Освен това, травмата може да активира имунната система, което може да предизвика или изостри автоимунен отговор, потенциално водещ до МС. Важно е да се отбележи, че физическата травма е само един от многото потенциални рискови фактори за МС и повечето хора, които са преживели травма, не развиват болестта.
Аспартам
Няма доказателства, че изкуственият подсладител аспартам (използван в храни и диетични безалкохолни напитки) причинява множествена склероза. Например, преглед от 2013 г. на литературата, публикуван в списанието Clinical Neurology and Neurosurgery, стига до заключението, че няма доказателства в подкрепа на връзката между аспартам и МС или други неврологични състояния, а преглед от 2017 г., публикуван в списанието Nutrition Reviews, не открива доказателства в подкрепа на твърдението, че аспартамът причинява неврологични увреждания.
Като цяло регулаторните агенции по света, включително Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), считат аспартам за безопасен за консумация при препоръчани нива. Въпреки това, както при всяка друга храна или съставка, някои хора може да имат нежелани реакции към аспартам и тези хора трябва да го избягват.
