Как се развива патологичния процес при множествена склероза?

Понастоящем множествената склероза се разглежда в групата на автоимунните заболявания. Най-общо при тези болести имунната система на организма започва да произвежда антитела, които атакуват собствени клетки и тъкани. При множествена склероза тази атака е насочена към миелиновото покритие на нервните влакна и олигодендроцитите. Когато миелинът бъде унищожен, аксоните не могат да провеждат ефективно нервните сигнали. 

Отделните зони на главния и гръбначния мозък изглеждат сивкаво или бяло оцветени.

Защо това е така?

Всеки неврон има дендрити, клетъчно тяло и аксонът, който при някои неврони е обвит от миелинът. Клетъчната мембрана определя сивия цвят на сивото мозъчно вещество. Дендритите и клетъчното тяло имат тази мембрана и израждат сивото вещество. Аксонът също има клетъчна мембрана, но той има и миелин, а миелинът определя цвета на бялото вещество. Следователно дендритите и клетъчното тяло изграждат сивото вещество, а миелинът, който е увит около аксона, съставя бялото вещество. Името множествена склероза идва от склерозирането (образуването на плаки или лезии) в бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък, което е изградено предимно от миелин. Този процес на разрушаване на миелина е познат като демиелинизация.

Как имунните клетки достига до мозъка?

Голяма част от клетките на имунната система се транспортират през кръвоносната мрежа. За своята функция ЦНС се нуждае от добро кръвоснабдяване и приток на хранителни вещества и кислород, които достигат през капилярите до мозъчната тъкан. 

Стените на капилярите са покрити от клетки, познати като ендотелни клетки или накратко ендотел. Клетките на ендотела са плътно прилепени една към друга и са подредени върху базална ламина. Така мозъчната тъкан е защитена от ендотела и базалната ламина, които образуват кръвно-мозъчната бариера. Бариерата позволява храненето на мозъчната тъкан, но спира възможността чужди агенти да проникват в мозъка, защото например ако вирус бъде пропуснат, той ще предизвика много увреждания. Кръвно-мозъчната бариера възпрепятства и проникването на имунни клетки в мозъчната тъкан. При множествена склероза обаче, активираните поради неизвестна до момента причина, Т-клетки успяват да преминат базалната ламина и да се промъкнат между ендотелните клетки. След като попаднат в мозъчната тъкан, имунните клетки са вече в непозната за тях местност. Срещайки се с миелина, те установяват по повърхността му белтъци, с които не са се запознавали никога. Т-клетките възприемат тези белтъци като нещо чуждо и се настройват враждебно. Принципно включването на аларма от страна на имунните клетки се осъществява чрез отделяне на химични субстанции, наречени цитокини. Целта на цитокините е да привлекат в огнището още имунни клетки, за да се атакува врага. Наред с това цитокините увреждат кръвно-мозъчната бариера и тя става по-пропусклива за повече клетки. След като вратата е отворена вече и В-клетките могат да се промъкнат в мозъчната тъкан и да започнат да отделят антитела срещу миелина, които целят да го разрушат. Самите цитокини също атакуват миелина и го увреждат. Привлечени уж за защита са и макрофагите, които буквално започват да изяждат миелина. Всичкото това нахлуване в мозъчната тъкан на имунни клетки определя невровъзпаление, насочено към уж чуждия миелин. В крайна сметка в огнището остава разрушен миелин и оголени нервни влакна. Организмът се опитва да поправи щетата като олигодендроцитите  започват отново да правят миелиновата обвивка на аксоните. Този процес е познат като ремиелинизация, но тъй като възпалението периодично се повтаря, в крайна сметка имунната система наделява и ремиелинизацията става неефективна, аксоните се увреждат и поражението започва да се замества със съединителна тъкан – така както например се случва когато сме се наранили и раната зараства с белег. Именно образуването на съединителна тъкан (процесът на заместване на нервната тъкан със съединителна тъкан се означава като склероза) определя промените, които се наричат плаки. Плаките са в много различни зони на централната нервна система, т.е. процесът е множествен. И така вече се е развила болестта множествена склероза.

Какво се случва когато невровъзпалението е в разгара си?

Оголените аксони не могат да пренасят качествено нервния импулс. Вместо акционният потенциал да се движи бързо, скокообразно през възлите на Ранвие в миелиновата обвивка, той трябва да се разпространява последователно по цялата дължина на аксона. Това е много по-бавен процес в сравнението със скокообразното генериране на акционен потенциал. Влошеното предаване на нервните импулси определя закъсняващи или дори липсващи реакции на обичайни стимули върху нервната система. Самото невровъзпаление в съответната зона също допринася за увреждане на функции на нервната система. Стига се до намаляване на способността на централната нервна система да контролира процеси като зрение, двигателна активност, равновесие, сетивност, говор, памет, уриниране и др. Възпалителният процес може да засегне всяка една зона на централната нервна система и обичайно проявите са множествени (откъдето и името на болестта). Поради това клиничните симптоми са много разнообразни и проявени в различна степен.

Какво се случва в процеса на ремиелинизация?

Когато възпалението стихне и олигодендроцитите започнат „ремонтните“ си дейности, предаването на нервният импулс се подобрява и клинични симптоми намаляват или изчезват. Но винаги има макар и много леки остатъчни белези, защото ремиелинизацията никога не може да бъде пълна.

Какво се случва когато се развие склероза?

Както вече стана ясно процесът невровъзпаление се подновява периодично, защото имунната система има памет. Тя знае, че някъде има нашественик и се опитва всячески да го ликвидира напълно. Оголените и невъзстановени аксони се увреждат и настъпва трайна загуба на функциите, за които те отговарят. Това е така защото съединителната тъкан само може да запълни празнотата, но не може да поеме функциите на нервната тъкан. 

Сподели:
множествена склероза и бременност