Зрителни нарушения

Зрителните проблеми са чести при множествена склероза и включват:

• двойно виждане (диплопия); 
• неврит на зрителния нерв; 
• неконтролирани движения на очите (нистагъм) и 
• замъглено зрение (намалена зрителна острота). 

Двойното виждане се означава като диплопия и се характеризира с поява на двойни образи. Причинява се от липса на съгласуваност в работата на двойките мускули, които отговарят за движението на очните ябълки.

Когато една или повече от двойките мускули получават забавен и непълноценен нервен импулс, тяхната сила намалява. В резултат на това се нарушава съгласуваната работа на очите за създаване на единично или слято изображение. В крайна сметка човек започва да вижда двойно – единият от образите е действителният, а вторият се проектира на лъжливо място в пространството. 

нормално зрение

хоризонтална диплопия

верикална диплопия

диагонална диплопия

При раздвояването на образа, действителния образ трудно може да бъде разпознат от пациента и това води до трудна ориентация в пространството, невъзможност да се преценяват разстоянията, влошена координация. Наред с това двойното виждане често води до замаяност, гадене, бърза зрителна умора и други неприятни симптоми. Състоянието се влошава при умора или когато очите са напрягани през деня. Някои от проявите на диплопия и вида на диплопията могат да бъдат преценени от самия пациент чрез отговор на няколко въпроса (MS_11_2). Тази информация може да бъде полезна при съобщаване на симптомите на лекуващия невролог. 

Повлияването на двойното зрение изисква лечение на основното заболяване. Ако проблемът не се овладее, може след консултация с очен лекар да се предприеме призматична корекция чрез специални очила, които имат отместване на лещите в центъра.

Полезно е и осъществяването на зрителна гимнастика. Целта на гимнастиката е да се разшири зрителното поле и да се нормализира съдружното виждане с двете очи. Гимнастиката включва набор от упражнения, които могат да се правят в домашни условия. 

Често още в началото МС атакува зрителния нерв, или по-точно миелиновата му обвивка. В зрителния нерв се вплитат около един милион нервни влакна. Увреждането им може да доведе до следните симптоми:

Загуба на централно зрение

Води до невъзможност за виждане право напред.

Нормално зрение – на снимката виждаме двама души в заведение, седнали на маса, жената чете менюто, а сервитьорката очаква поръчката.

Загуба на централно зрение: ако човекът със загуба на централното зрение насочи поглед към картата с менюто ще вижда бяло петно с неясни очертания, околните неща се различават макар и с неясен фокус.

Тунелно зрение

Пациентите с периферна загуба на зрението, така нареченото виждане като в тунел, разпознават само централната част на това което виждат. Типично е, че хората със загуба на зрително поле в периферията не забелязват това, към което не гледат, защото там, където клетките на ретината не предават информация, полето нито е светло нито тъмно. Това изключително много затруднява ориентацията. Нека разгледаме следващия пример.

Човек с тунелно зрение се опитва да се ориентира на гарата. Поглежда към отворената врата на влака и вижда това.

нормално зрение

тунелно зрение

Човекът за миг отклонява погледа си към информационното табло, за да види дали това е правилния влак. 
При връщане на погледа към отворената врата на влака, изглежда, че тя е изчезнала. На практика тя е покрита от преминаващите хора.

нормално зрение

тунелно зрение

Намаляване на зрителната острота

Намалена зрителна острота е мярка за способността на зрителната сетивна система да различава най-малките подробности на зрителните обекти. Тя определя пространствената разделителна способност на окото. 

Зрителната острота може да се определи като най-малкото разстояние между две точки, така че те да могат да се възприемат наистина като две отделни точки. Тъй като напречният размер на колбичките в централната ямка (фовея) е средно 1.5 μm, образите между две точки върху ретината трябва да бъдат отдалечени поне на 2 μm един от друг, за да възбудят две съседни колбички. Известно е, че в областта на централната ямка всяка колбичка се свързва с отделна биполярна клетка, а тя от своя страна с отделна ганглийна клетка. Затова възбуждането на двете колбички предизвиква възбуждане на две отделни ганглийни клетки. Тъй като в периферните части на ретината рецептивните полета на ганглийните клетки са по-големи, разстоянието между образите на две точки трябва да бъде значително по-голямо, за да попаднат те в две отделни рецептивни полета. Затова зрителната острота на области извън централната ямка е значително по-ниска, отколкото зрителната острота в самата централна ямка. Зрителната острота се измерва чрез най-малкия зрителен ъгъл, под който две точки се виждат като отделни. Тя се приема за нормална, ако този ъгъл е една ъглова минута (1′), като у/при някои хора той може да бъде по-малък и следователно зрителната острота да бъде по-голяма. Основните предпоставки за висока зрителна острота са ясното изображение на зрителния обект върху ретината и високата контрастна чувствителност на зрителната сетивна система. При извършване на изследвания за определяне на зрителната острота измерването става, не в ъгли, а в относителни единици. Когато минималния ъгъл на различаване е 1′, зрителната острота се приема за единица (visus=1). Ако минималният зрителен ъгъл е два пъти по-голям (2′), зрителната острота/тя е два пъти по-малка (visus=0.5). При метода за изследване на зрителната острота на човек се използват зрителни знаци или оптотипи. Оптотипите се представят във вид на таблици или могат да се прожектират на екран. Използването на прожекционни апарати има редица предимства като еднаква яркост и контраст на всички знаци и високо качество, но често в практиката се използват таблиците. Обикновено таблиците съдържат два вида оптотипи - пръстени на Ландолт (Landolt) и знак на Снелен (Snellen). Пръстенът на Ландолт представлява прекъсната на едно място черна окръжност, а оптотипът на Снелен наподобява буква ″Ш″. Най-големите оптотипи се разполагат на първия ред от таблицата, а с всеки следващ ред големината им намалява.

Изследването на зрителната острота е винаги монокулярно. Това означава, че всяко око се изследва поотделно. Изследваният сяда на 5 метра от таблицата с черни оптотипи на светъл фон. Той назовава ориентацията на черните чертички в оптотипа на Снелен и ориентацията на прекъсването на пръстена на Ландолт.

Зрителната острота зависи от разликата в яркостта на обекта и фона (от яркостта), от локализацията на изображението на зрителния обект върху ретината, от ширината на зеницата и от възрастта на изследваното лице.

Придобито нарушение в цветоусещането

Нарушеното цветоусещане се означава като дисхроматопсия. Цветоусещане се нарича субективното усещане за цветовете, което се реализира благодарение на способността на зрителната система да възприема дразнения на лъчи с различна дължина на вълната. Спектралните цветове са седем: червен, оранжев, жълт, зелен, светлосин, син и виолетов. Цветното зрение се реализира благодарение на специализирани клетки на ретината, наречени конусчета. Конусчетата съдържат светлочувствителни пигменти с максимум на поглъщане на светлината в/с различна дължина на вълната – червено чувствителни (500nm), зелено чувствителни (540nm), виолетово чувствителни (440nm). Разпределението на конусчетата в ретината определя висока цветочувствителност в централната ѝ част, особено зоната на фовеята, и ниска цветочувствителност в периферията. Човешкото око различава трите основни цвята (червено, синьо и зелено) и около 150 – 180 различни междинни цвята. Състоянието се нарича нормална трихромазия.

От вродените нарушения в цветоусещането основно значение има заболяването познато като далтонизъм. Това състояние носи името си от първия човек, който го е описал. Това е лондончанина Джон Далтон (John Dalton).

Постепенно медицината натрупва повече знания за възприемането на цветовете и днес е известно, че съществуват и други подобни нарушения. Понастоящем това вродено зрително нарушение се нарича от медицината аномална трихромазия и може да се изяви като:

• Протаномалия – пациентите допускат грешки в червения цвят;
• Деутераномалия – пациентите допускат грешки в зеления цвят;
• Тританомалия – пациентите грешат с виолетовия цвят;
• Монохромазия – пациентите имат тотална цветна слепота и всички цветове се възприемат като степени между черния и белия цвят.

Придобитите дисхромазии се характеризират с понижена чувствителност и към трите основни цветови тона, неправилно възприемане на яркостта на цветовете, понякога е нарушена адаптацията и зрителната острота. В някои случаи нарушението търпи динамика и обратно развитие.

Цветните разстройства се изследват с помощта на няколко групи методи: пигментни методи – цветни таблици на Ishihara и на Рабкин; спектрални методи – с помощта на специални апарати, наречени аномалоскопи.

Таблица на Ishihara: вляво е представено как се разпознава таблицата от човек с нормално зрение, вдясно е представено какво се вижда през очите на човек с далтонизъм.

При множествена склероза могат да се появят бързи, неконтролирани хоризонтални или вертикални движения на очите (нистагъм). Това са малки, бързи и повтарящи се движения на очите и загуба на контрол върху това как се придвижват очите - нагоре, надолу или настрани. Тези подскачащи движения на очите, които са бързи и непредсказуеми, могат да бъдат предизвикани от определени зрителни стимули и могат да причинят дезориентация. Нистагъмът може да варира по тежест от лека до тежка. Леките разстройства могат да представляват само неудобство и да се появят само при поглед встрани. Тежките нарушения могат да доведат до значително влошаване на зрението. Някои лекарства и специални призми за очила могат да облекчат състоянието и да подобрят зрението.