EBV се отнася към групата на херпесните вируси. Доказан е като причинител на заболяването инфекциозна мононуклеоза, но съществуват редица проучвания, които насочват към евентуална връзка на този вирус и с други заболявания, напр.  EBV хепатит, назофарингеален карцином, лимфом на Бъркит, синдром на хроничната умора и др. 

Кои са рисковите групи за развитие на инфекциозна мононуклеоза?

С по-висок риск за развитие на инфекциозна мононуклеоза са млади хора на възраст между 15 и 30 години, студенти медици, медицински стажанти, медицински сестри, болногледачи, хора, които приемат лекарства, потискащи имунната система. На практика всеки, който влиза редовно в контакт с голям брой хора, е изложен на повишен риск и поради тази причина болестта е най-честа в училищна възраст. 

Какви са симптомите на инфекциозна мононуклеоза?

Основните симптоми са:

  • Температура;
  • Възпалено гърло с уголемени сливици, което не се подобрява след лечение с антибиотици;
  • Обрив по кожата; 
  • Подути лимфни възли по шията и подмишниците;
  • Главоболие;
  • Умора;
  • Мек и уголемен далак.

Ако заразяването с ЕВV стане в ранна детска възраст, инфекцията може да протече напълно безсимптомно или с развитие само на някои от симптомите. В тези случаи не се стига до диагноза, а инфекцията преминава спонтанно. Ако след време се направи серологично изследване (доказване на антитела към вируса в серума) може да се докаже, че човекът е имал среща с вируса.

Има ли специфични тестове за доказване на EBV?

Понастоящем се използват две групи тестове при диагностиката на EBV:

  • За установяване на специфични антитела към определени антигени на вируса чрез специфични имунологични методи  - ELISA, CLIA и др.;
  • За установяване на вирусната ДНК чрез молекулярно-биологичните методи, напр. real time PCR.

И двата вида тестове се назначават и интерпретират от лекар-специалист. Те са необходими за доказване на самата инфекция. 
Голяма част от хората в зряла възраст имат антитела срещу EBV, които говорят за преминала инфекция и съответно за наличие на имунитет. 

Има ли доказателства за връзка между множествена склероза и EBV?

В 96% от публикуваните проучвания е установена положителна връзка между инфекциозната мононуклеоза и МС (Sheik-Ali, 2017). В едно задълбочено проучване на връзката между EBV и МС се посочва, че серопозитивността за EBV е висока в общата популация (по-голяма от 90%), делът на пациентите с МС със серопозитивност за EBV е още по-голям, т.е. почти всички пациенти с МС показват данни за минала инфекция с EBV (Lucas и сътр., 2011). Приблизително 30–40% от подрастващите, които са влезли в контакт с EBV, развиват инфекциозна мононуклеоза (Sokal и сътр., 2007). Развитието на инфекциозна мононуклеоза у подрастващите остава един от най-добре установените рискови фактори за по-нататъшно развитие на МС (Thacker и сътр., 2006; Handel и сътр., 2010). 

Поради многото доказателства за връзка между МС и EBV съществуват и доста изследователски проекти за разработване на ваксина срещу EBV. За сега обаче все още става въпрос за хипотези, които следва да бъдат проверени чрез експерименти или клинични изпитвания.
 

Сподели:
множествена склероза и бременност