Пристъпно-ремитентна множествена склероза (ПРМС)

Тази форма се наблюдава при 85% от случаите на болестта. Има ясно очертани пристъпи.

В периодите между пристъпите болният може да има пълно възстановяване или остатъчни симптоми. Случаите с частично възстановяване се определят като „стъпаловидно влошаващи се“. Нивото, на което е увредата на неврологичната функция след пристъпа е нивото, което е в началото на следващия пристъп, т.е. в междупристъпния период няма влошаване на симптомите. ПРМС варира по тежест при отделните болни.

Годишната честота на пристъпите при не лекувани болни е 2–2.5 и се наблюдава постепенно намаляване на броя на пристъпите през следващите години.

Честото развитие на пристъпи през ранните фази при ПРМС се разглежда като лош прогностичен белег.

Прогресиращият ход на болестта се отличава от пристъпно-ремитентния ход по своята честота, характеристика на възпалителните прояви и симптоми, развитието си в различна възрастова група и разликите спрямо пола.

• Честота: ПРМС е много по-често наблюдавана от прогресиращите варианти на множествена склероза, които засягат само 10% до 15% от пациентите.
• Възпалителни пристъпи: ПРМС протича с ясно разграничени пристъпи, които се дължат на огнища на възпаление в централната нервна система (ЦНС). Възпалението може да се развие навсякъде в ЦНС, но при пациентите ПРМС се засяга по-често главния мозък в сравнение с гръбначния мозък. При ППМС лезиите са по-често в гръбначния мозък и съдържат по-малко възпалителни клетки. При вторично-прогресиращата МС (към която повечето пациенти с ПРМС евентуално преминават) заболяването протича с по-слабо възпаление и повече загуба на нервни влакна и мозъчна атрофия.
• Полова предилекция: ПРМС засяга жените 2 до 3 пъти по-често в сравнение с мъжете, докато при лица с първично-прогресираща форма болестта има почти еднаква честота при двата пола.
• Възрастова предилекция: ПРМС обичайно се диагностицира в по-млада възраст (20та-30та година от живота) в сравнение с прогресиращата форма. Първично-прогресиращата форма обикновено се диагностицира 10 години по-късно от ПРМС. До 25 години от първоначалната диагноза приблизително 90% от пациентите с ПРМС ще преминат към вторично-прогресираща МС.
• Различна симптоматика: ПРМС протича със симптоми, които включват епизоди на умора, изтръпване, проблеми със зрението, спастичност или скованост на крайниците и проблеми с червата или пикочния мехур. За разлика от нея, първично-прогресиращата множествена склероза се свързва по-често с двигателни затруднения и пациентите имат по-големи затруднения при ходене или грижа за себе си. 

По какво се различава ПРМС от вторично-проесиращата форма на болестта?

Вторично прогресиращата МС (ВПМС), в повечето случаи, следва първоначален пристъпно-ремитентен ход и след различен период от време (обикновено години или десетилетия) се развива вторична прогресия. При ВПМС има изразено и напредващо влошаване на увреждането, често с по-малко изразени или по-малко на брой пристъпи в сравнение с по-ранните стадии на болестта. Следователно, в по-гоямата част от случаите става въпрос за преход от ПРМС към ВПМС. Преходът може да настъпи постепенно с комбинация от рецидиви и прогресираща инвалидност, или може да настъпи по-рязко с ясна промяна към напредващо влошаване.

Диагностичните критерии (доказателствата, които трябва да бъдат представени за поставяне на диагноза) за ПРМС включват доказателства за увреждане на миелина в две или повече области на ЦНС, възникнали в различни моменти от време. Този диагностичен критерии се означава като разпространение в пространството и времето.

Освен това е необходимо да се изключат всякакви други заболявания или състояния, които биха могли да причинят симптоми на увреждане на централната нервна система.

Диагнозата изисква внимателна анамнеза и неврологичен преглед. Диагностичните тестове включват магнитно-резонансна томография, евокирани потенциали, анализ на гръбначно-мозъчна течност, която се взема с помощта на лумбална пункция.

Когато пациентът е имал само единичен епизод или подобна на МС атака, включваща неврологично увреждане, се счита, че се касае за клинично изолиран синдром (КИС). При пациент с КИС втори пристъп може да се развие след месеци или години и едва тогава може да се говори за потвърдена диагноза ПРМС. Възможно е и КИС да не еволюира към МС. 

Струва си да се спомене, че по-новите класификации, като ревизираните критерии на McDonald от 2017 г., се отдалечиха от строгите категоризации и вместо това се фокусираха върху оценката на активността на заболяването, клиничното представяне и прогресията във времето.

Този подход позволява по-персонализирано разбиране на заболяването и дава възможност решенията за лечението да бъдат съобразени с индивидуалните нужди.