Понятието продром означава наличие на оплаквания, които са предвестници, много ранни симптоми, преди да се развият по-типичните за дадена болест симптоми. Познаването на продромите може да насочи към възможността да се развие болестта, но тези симптоми никога не са специфични и 100% сигурни.
Знае се, че възможно най-ранното диагностициране и започване на лечение на множествената склероза е свързано с по-добри дългосрочни резултати за болните. Разпознаването на най-ранните признаци на болестта обаче е голямо предизвикателство.
Обикновено множествената склероза се диагностицира след поне един епизод на неврологични симптоми (известен като първо демиелинизиращо събитие) в съчетание с убедителни данни от магнитно-резонансната томография.
При проучвания от последните години се установява, че при болните с множествена склероза се наблюдава увеличено търсене на здравни услуги в годините преди развитието на първия епизод на неврологични симптоми. В тази връзка се предполага, че може да има някои предупредителни знаци за развитието на болестта.
През 2018 година екип от канадски изследователи осъществява голямо проучване. Целта на му е да се разпознаят продромите при множествена склероза. Изследователите са проучили здравните записи на над 14 000 болни с множествена склероза от четири канадски провинции за периода между 1984 и 2014 година и са ги сравнили със здравните записи на близо 67 000 души, които не са имали диагноза множествена склероза. Резултатите са публикувани в списание за Множествена склероза и показват, че през петте години преди първото демиелинизиращо събитие хората, при които по-късно е поставена диагноза множествена склероза са били приемани в болница или са посещавали лекар по-често от тези без диагноза множествена склероза. Отчетените симптоми са били от страна на нервната, сетивната, мускулно-скелетната и пикочната системи. Установено е също така, че посещенията при психиатри и оплакванията от главоболие са били по-чести у хората, по-късно диагностицирани с множествена склероза.
Друго скорошно проучване във Великобритания, публикувано в Annals of Neurology, показва, че подобен диапазон от симптоми е по-често срещан при хора с множествена склероза през десетте години преди поставянето на диагнозата.
Традиционно при множествена склероза не се счита, че има продроми, но съвременните проучвания показват, че чрез обширните епидемиологични проучвания е възможно да се идентифицират предвестници, които да сочат към диагнозата.
През 2020 година е направен системен преглед на оплакванията, които могат да бъдат определени като продроми на множествена склероза. Двама независими изследователи са направили преглед на научните бази данни Medline, Embase, Psycinfo и CINAHL от началото до февруари 2019 г. За да отговарят на изискванията, проучванията е трябвало да бъдат публикувани на английски език и да съобщават за поява на поне едно заболяване или симптом преди развитието на множествената склероза. Направено е и сравнение с контролна група, за която не е известно да има множествена склероза. Анализирани са 29 проучвания, които включват 83 590 случая на множествена склероза и 396 383 контроли. Повечето проучвания са със заключение, че тревожността, депресията, мигрената и когнитивния дефицит са по-разпространени преди развитието на множествена склероза спрямо контролите и могат да бъдат разглеждани като вероятни продроми на множествена склероза.
Източник: Симптоми, които могат да се развият пет години преди диагнозата
