Новото в проучванията на чревната флора при МС

Какво е установено до момента за причините за МС?

Счита се, че около 30 процента от риска за развитие на множествена склероза се дължи на генетичното предразположение и в много по-голяма степен роля играят факторите на околната среда.

Казано с други думи, при предразположените хора именно факторите на околната среда причиняват атаката от автоагресивни имунни клетки върху миелиновия слой на нервните клетки. През последните години има все повече доказателства, че отключващият фактор може би се намира в чревната микробна флора.

Какво е чревна микробна флора?

Чревните микроорганизми са всички микроорганизми, които обитават дебелото черво. През последните десетилетия се изясни, че те имат съществена роля в човешкото здраве. През 2015 година Шрайнер (Shreiner) и сътрудници ⁽¹⁾ установяват, че в чревната флора се съдържат 30 пъти повече гени в сравнение с целия човешки геном. Това е причината, поради която микроорганизмите в червата имат отделен огромен метаболитен потенциал и влияние върху имунната система и те се разглеждат като отделен орган, наречен микробиом. В микробиома се включват основно бактерии, но има и вируси, дрожди и гъбни агенти. Най-важната задача на микроорганизмите е храносмилането. Но има доста доказателства, че съставът на микробиома и отделените метаболитни продукти влияят върху функцията на нервната система.

Какво е установено за състава на микробиома при МС?

Терминът дисбиоза означава променен състав на микроорганизмите в червата. В чревната флора на пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза, например се забелязва намалена честота на микроорганизми, които участват в производството на късоверижни мастни киселини. От друга страна, по-често присъстват различни бактерии, на които може да се припише възпалителна роля. Въпреки това все още липсват специфични, свързани с микробиома биомаркери за диагнозата ⁽⁴⁾.

През 2019 година, швейцарски изследователи допускат роля на ензима GDP-L-фукоза синтаза като спусък за патогенния автоимунен отговор. Ензимът се намира в някои чревни бактерии и участва в синтеза на фукоза в мозъка, а фукозата от своя страна е важна за комуникацията между клетките. Ако Т клетките атакуват ензима недостатъчно, това може да означава, че миелиновите обвивки са вторична цел на имунната система ⁽⁵⁾.

Доказана ли е ролята на чревната флора при МС?

През последните години се натрупват все повече доказателства, че микробиомът има влияние върху развитието на множествената склероза. Още през 2015 година, използвайки животинския опитен модел у мишки (известен като автоимунен енцефаломиелит) учените са установили, че генетично модифицирани мишки с миелин-реактивни Т-клетки ако се държат в стерилни условия не развиват болестта. Но когато червата им се колонизират с чревната флора на животни, които са израснали нормално, те развиват спонтанно автоимунен енцефаломиелит ⁽²⁾.  

През октомври 2020 година са публикувани резултатите от потвърждаване на тези данни и при хора. Д-р Лиза-Ан Гердес (L A Gerdes) и нейните колеги от Института за клинична невроимунология, с подкрепата на Германското дружество за множествена склероза (DMSG, Баварска държавна асоциация и Федерална асоциация), са провели изследвания при повече от 50 двойки близнаци в Германия. Във всяка от двойките е имало по един близнак, страдащ от МС. При сравняване на чревната флора на здрави и засегнати от МС близнаци е установено, че генетично модифицираните мишки, които са колонизирани с чревни бактерии от близнаци с МС, развиват автоимунен енцефаломиелит по-често в сравнение с мишките, колонизирани с чревни бактерии от здрави близнаци ⁽³⁾. За първи път това проучване дава пряко доказателство, че човешката чревна флора всъщност съдържа компоненти, които отключват или стимулират развитието на множествена склероза.  

Как точно чревните бактерии и имунните клетки си влияят взаимно?

В ново проучване, публикувано в Science Immunology се откроява ролята на определени имунни клетки (В клетки). Това проучване е от края на 2020 година и се осъществява от  Университета в Базел, Калифорнийския университет в Сан Франциско, Техническия университет в Мюнхен, както и Университетите в Хайделберг, Умео (Швеция) и Торонто (Канада). Проучването се фокусира върху IgA продуциращи В клетки, или накратко IgA В клетки. Имуноглобулин А (IgA) е клас антитела, които осигуряват имунната защита на лигавиците. Следователно IgA B клетките са от основно значение за здравето на червата. Анализирайки проби от изпражнения от пациенти с МС и здрави хора, изследователите установяват, че хората с МС носят IgA В клетки в червата си, които са насочени срещу чревни бактерии, които са по-чести при МС. На следващата стъпка е анализирана ролята на тези имунни клетки в хода на МС при общо 56 пациенти с МС. Установено е, че IgA B клетките се увеличават в ликвора и в мозъчната тъкан при страдащите от МС, при които има данни за остри огнища на възпаление.

"Очевидно тези имунни клетки мигрират от червата към възпалителните центрове в централната нервна система, където освобождават противовъзпалително вещество", казват изследователите. 

Какво точно активира IgA B клетките като “помощници” срещу МС и ги стимулира да мигрират от червата към централната нервна система ще се изследва допълнително и това може да доведе до разработването на лечение, което да мобилизира IgA В клетките като за действие срещу възпалението в нервната система.

Следователно тези проучвания отварят нова врата в търсенето на терапии за МС – вместо промяна или потискане на функциите на имунната система, намиране на начини да се промени целенасочено състава на чревната флора на засегнатите и да се стимулират IgA В клетките с цел овладяване на възпалиелния процес.

Посочените научни данни доказват, че микробиомът играе роля при МС, разкриват част от механизмите, по които си взаимодействат имунната система и чревната флора, но все още не дават категоричен отговор на въпроса как диетата влияе при МС.

Какви са последните проучвания върху влиянието на диетата при МС?

На нашата информационна страница вече сме разказвали за ролята на диетата при МС. По данни на Германското дружество за множествена склероза, един от примерите, който показва, че диетата може в известна степен да повлияе МС е фактът, че в Япония честотата на МС се е увеличила през последните години. Една от причините може да бъде търсена в промяната от традиционната азиатска диета към западната диета и свързаните с това промени в чревната флора.  

Научен екип от университетите в Бохум и Ерланген, който преди години доказа, че нарастващото съдържание на трапезна сол в съвременните диети може да има възпалителен ефект при МС, понастоящем изследва как съставът на различни мастни киселини в храната влияе върху развитието на МС. Началните резултати са, че се променя появата на някои имунни клетки, които участват в развитието и протичането на възпалителния процес. Изследователите вече работят и върху диета с мастни киселини за пациенти с МС.  

Обширните и задълбочени научни проучвания могат в бъдеще да дадат обосновани отговори за специфична МС диета, както и за специфично повлияване на микробиома с пребиотици и пробиотици.  

*Повече за фукозата: фукозата е захар, която се среща в пилизахаридите и захаридно белтъчните комплекси у бозайници, насекоми, растения. Съществуват данни, че фукозата играе роля на антиген при алергични реакции.

В статията са използвани материали от Springer Medizin; Германското общество за множествена склероза; Focus MS