Според историците множествената склероза е болест на стотици години. Болестта е съществувала от векове, но в далечното минало не е наричана с това име и вероятно не е разпознавана.
Кой е първият пациент с множествена склероза?
Счита се, че историята на МС започва през 14 век. Първият пациент, за който се подозира, че е имал множествена склероза, е холандка на име Лидуина от Шидам (Lydwine de Schiedam), която днес е почитана като светица от Католическата църква и е провъзгласена за покровителка на хората с хронични болести.
Когато е била на 15 години, Лидуина пада върху лед при пързаляне с кънки и счупва едно от ребрата си. За съжаление след инцидента момичето не се възстановява и остава приковано на легло. По това време започват и виденията й. Лидуина вижда Бог и ангелите, отказва да се храни, приема много малко вода и почти не спи, но започва да помага на болни хора. Изследователите на историческите хроники правят съпоставка на симптомите на Лидуина и стигат до заключението, че най-вероятно тя е страдала от множествена склероза. Към това насочва и възрастта, в която започват симптомите, продължителността на болестта й и начина, по който се развиват симптомите. Когато е на 19 години Лидуина развива двигателни затруднения, силни пристъпи на главоболие, пулсиращи болки в зъбите, зрението й се влошава и постепенно стига до парализа на долните крайници. Лидуина умира на 53 годишна възраст като за тези 34 години от развитието на първите симптоми има периоди на стабилизиране на състоянието и периоди на влошаване. Интересна е и историята след смъртта на Лидуина. В родния й град са открити документи, които разказват, че семейството й съхранява части от нейната кожа, кичури коса, части от вътрешни органи и кости. Те са съхранявани във ваза и излъчвали изключително приятна миризма. Но поради големия интерес към тях, майка й в крайна сметка решава да ги зарови. Днес учените предполагат, че правдоподобната диагноза на Лидуина би била МС. Лидуина умира през 1433, след което над гроба й е построен параклис. Тя е канонизирана за светица през 1890 година, а възпоминателния ден за нея е 14 април.

Падането на Лидуина върху леда. Гравюра върху дърво от Johannes Brugman
Какво са разказвали болните с множествена склероза, преди болестта да бъде добре позната на медицината?
Август Фредерик д'Есте

Друг болен, за когото се подозира че е имал МС е Август Фредерик д'Есте (Augustus Frederick d'Este). Д'Есте е роден през 1794 година, умира през 1848 година. Бил е внук на Джордж III.
Д'Есте оставя подробен дневник, в който се описват 22 години от живота му с болестта. Неговият дневник започва през 1822 година и завършва през 1846 година. Този дневник остава неизвестен за хората до 1948 година.
Симптомите на д'Есте се проявяват на 28-годишна възраст с внезапна преходна загуба на зрение след погребението на приятел. В хода на заболяването си той развива слабост на краката, непохватност на ръцете, изтръпване, замаяност, нарушения на пикочния мехур, както и еректилна дисфункция. През 1844 година започва да използва инвалидна количка. Независимо от болестта д’Есте запазва оптимизма си.
Брюс Фредерик Камингс
През 1917 година във Великобритания се появява книга, наречена “Дневник на разочарования човек”. На практика става въпрос за блог от началото на 20 век, който е подписан от Вилхелм Нерон Пилат Бербелиън. В наши дни тази книга е забравена, но в началото на 20 век, тя е била ценена на нивото на най-добрите произведения на Кафка. В този дневник англичанинът Брюс Фредерик Камингс, който е използвал псевдонима Вилхелм Нерон Пилат Бербелион е описал своя живот и борбата си с болестта МС, която „бавно отнема живота му“. На практика това е първият в историята блог на смъртно болен човек. Един от последните записи в Дневника е следния: „Аз съм само на двадесет и осем години, но през тези няколко години животът ми се удължи. Обичах и се ожених, имам семейство. Плачех и се наслаждавах, борех се и преодолявах и когато дойде часът, ще се бъда радостен да умра.“ Камингс умира на тридесет години, през 1919 година.
От кога са първите медицински описания на множествена склероза?
Първите медицински описания на МС са от началото на 19 век. През 1829 година анатомът и патолог Жан Крювейе (Jean Cruveilhier) описва наблюденията си върху специфични нарушения в гръбначния мозък, които по-късно са интерпретирани именно като белег за множествена склероза. При наблюдение на клиничен случай Крювейе е записал, че „...жената е била болна шест години без причина… забелязала, че левият крак не се подчинява на волята й до такава степен, че паднала на улицата“. В следващите няколко години се развиват слабост на краката и ръцете, спазми, затруднено преглъщане и зрителни нарушения. Тези негови наблюдения обаче са публикувани в медицинската литература едва след 1841 година.
На практика клиничните симптоми на множествена склероза са описани за пръв път от шотландския лекар Робърт Карсуел (Robert Carswell) през 1838 година, но той не я описва като отделно заболяване, въпреки че дори е скицирал белезите, които склерозата оставя по мозъчния ствол и гръбначния мозък.

Скица на Карсуел на белезите, които болестта оставя по ствола и гръбначния мозък.
Първият лекар, който описва множествената склероза като отделна болест е Жан-Мартен Шарко (Jean-Martin Charcot). Една от неговите пациентки страда от необичайна комбинация на симптоми. Той прилага обичайните при неврологични болести методи за лечение като електростимулация, инжектиране на препарати със сребро и др., но нищо не помага. След смъртта на болната се прави дисекция на мозъка и лекарят открива промени в мозъчната тъкан. Намерените промени Шарко описва като sclerosis en plaque (дисеминирана склероза). По това време миелинът и неговото значение за организма все още не са установени.

Картината "Клиничен урок в Салпетрие" на Пиер Аристид Андре Бруйе (Pierre Aristide André Brouillet).
Как са се развивали по-нататък научните открития за множествена склероза?
Подобряването на техниките за микроскопско изследване на тъканите помага на лекарите да проучат подробно болестта.
През 1916 година шотландският лекар Джеймс Доусън (James Dawson) описва възпалителния процес и развитието на демиелинизацията при множествена склероза. По това време медицината приема, че болестта се дължи на вирус или токсин, който директно уврежда мозъчната тъкан.
Д-р Доусън забелязва модел на плаки в мозъка при хора с множествена склероза. Днес лекарите наричат тези лезии „пръстите на Доусън“, те се считат за типичен признак на МС, който се установява при магнитно-резонансна томография (МРТ). В едно проучване от 2014 година изследователите идентифицират пръстите на Доусън при 77,5% от болните с множествена склероза. Тази находка се дължи на демиелинизацията, която оставя след себе си плаки в мозъка. Пръстите на Доусън се развиват около нервни влакна, които свързват лявото и дясното полукълбо на мозъка. Образуват се под прав ъгъл около вените в мозъчните вентрикули.

пръстите на Доусън
През 1930 година чрез лабораторни изследвания при опитни животни се изгражда хипотезата, че множествената склероза се развива поради увреждане на имунната система. Томас Ривърс (Thomas Rivers) и колегите му предоставят първите доказателства, че имунните клетки могат да атакуват мозъка без да има намеса на инфекциозен агент. Създава се и използвания и до наши дни експериментален животински модел на МС - експериментален автоимунен енцефаломиелит (EAE).
През 1953 година, след откриването на структурата на ДНК, медицината получава по-добра възможност за разбиране на генетичните и имунни процеси.
През 1955 година Джон Куртцке (John Kurtzke) създава обективен подход за количествено определяне на нивото на функциониране на нервната система. Скалата е модифицирана няколко пъти, за да отразява по-точно степента на клинично наблюдаваните увреждания и е преименувана на скала за разширена оценка на инвалидността на Куртцке (Kurtzke Expanded Disability Status Scale EDSS).
След 1960 година се приема, че МС е автоимунна болест и основно средство за лечение стават кортикостероидите.
През 1965 година са били разработени диагностични критерии за МС. Тези критерии са известни като критерии на Шумахер (Schumacher). Тези диагностични критерии са определяли, че за да бъде потвърдена диагнозата е необходимо да има увреждане на ЦНС, да има клинични белези на засягане на поне две области от ЦНС, да е доказано засягане на бялото мозъчно вещество, пациентът да е на възраст между 10 и 50 години, да е имал поне две влошавания на състоянието и да няма по-добро обяснение за неговите симптоми. По-късно (след 1980 година, когато започва развитието на техниките за образна диагностика) тези критерии са заменени от критериите на Poser, а след това и от критериите на McDonald, които са ревизирани неколкократно.
През 1981 година за първи път се използва МРТ за сканиране на мозъка на човек с МС. Тази нова технология дава голям тласък в развитието на познанието за болестта.
Какви са съвременните научни изследвания?
В наши времена развитието на науката води до откриването и усъвършенстването на лекарства, които могат да променят развитието на болестта, т.нар. модифициращи хода на болестта средства (МХБС). Разработват се лекарства, които помагат за потискане на симптомите на болестта, както и по-ефективни техники за рехабилитация. Науката продължава да търси начини за пълно откриване на причините за болестта и механизмите, по които се развива патологичния процес. Основната насока в научните проучвания е разработването на методи за пълно възстановяване на миелина.
Какъв e символът на МС?
Символът оранжева панделка се използва широко в различни кампании. В САЩ е приет като символ за повишаване на осведомеността за болести като множествена склероза, лупус и левкемия.

Световният ден на МС е ежегодна кампания, която цели повишаване на осведомеността и подкрепа за пациентите с МС. През 2009 година Международната Федерация по Множествена Склероза и нейните членове (МС общества, хора, групи и организации, включени в глобалното МС движение) инициират първия Световен ден на МС. След 2009 година кампанията се провежда всяка година на 30 май и се фокусира върху различна тема.