Връзката мужду алергиите и множествена склероза е търсена още от началото на 20 век. През 1936 година Кенеди и сътр. насочват вниманието на научната общност към връзката между алергичните заболявания и пристъпите на множествена склероза, но проучванията им имат само описателен характер. През 1953 година Хинтън (Hinton) прави проучване върху алергичните аспекти на МС и стига до заключението, че по-тежките симптоми на множествена склероза са свързани с хранителни алергени, а умерено и леко изразените симтоми с алергия към плесени и гъбички, полени или химични алергени. При провежданите в следващите години научни проучвания не се установяват доказателства за участието на алергени в развитието на болестта или като провокиращи фактори за пристъпите.
По-нови изследвания, проучващи връзката между МС и алергиите са следните:
- През 2017 година в списанието Frontiers in Immunology е публикувано проучване с име „Разпространение и клинично въздействие на алергиите при множествена склероза“. Проучването е проведено от изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско и включва преглед на медицинските досиета за 3 242 души с МС и 6 244 контроли без МС, за да се оцени разпространението на алергиите и тяхното въздействие върху активността и тежестта на МС. Проучването установява, че хората с МС са по-малко склонни да имат алергии в сравнение с общата популация и че наличието на алергии е свързано с по-ниска активност на заболяването и по-малко тежки симптоми.
- През 2018 година екип от учени от болница Бригъм в Бостън проучва ролята на алергени във връзка с развитието на пристъпи, а не като причина за болестта. В статия, публикувана на 18 декември 2018 година, авторите обобщават резултатите от проучване чрез въпросник, който търси връзка с хранителни, медикаментозни алергени и алергени от околната среда. Проучването е проведено сред 1349 пациенти с МС. Над 900 от пациентите са имали алергия. Отчетените чрез въпросника данни са сравнени с броя на пристъпите, EDSS оценката и находката от МРТ. Установено е, че кумулативният брой пристъпи е бил 1,3 пъти по-висок при пациенти с доказана хранителна алергия. При тази група пациенти е определена и над два пъти по-голяма вероятност да има активност на заболяването при МРТ. По отношение на пациентите с медикаментозна алергия или алергени от околната среда не са установени значими разлики по показателите пристъпи и МРТ находка.
Самите автори на проучването стигат до заключението, че тези констатации отразяват по-скоро съвпадение, отколкото причино-следствена връзка. Необходими са допълнителни изследвания, за да се докаже връзката между пристъпите при МС и хранителната алергия и при наличие на такава връзка да се проучи какви имунни механизми играят роля.
