Говорните нарушения са доста често срещани при хора с множествена склероза и засягат приблизително 41% до 51% от пациентите с МС в определен момент по време на заболяването им. Все пак те са необичайни в началните фази на множествената склероза, а се развиват в по-късните фази на болестта. Трябва да се прави разлика между говорно нарушение и речево нарушение. Говорното нарушение представлява затруднение при изговарянето на думите и артикулацията – напр. фъфлене, носов говор, тих, монотонен или накъсан говор. Речевото нарушение представлява проблем при дефинирането на речеви символи в мозъка, т.е. затруднено или невъзможно намиране на думата, прекъсната спонтанност на речта.
Нормалната реч зависи от много сложна система от нервна сигнализация в мозъка, специфичният тип говорни проблеми зависи от това къде се случва демиелинизацията в ЦНС. Например, увреждането в малкия мозък, което е основната причина за проблеми с говора при МС, често води до забавяне на говора. Ако са засегнати области на мозъка, които контролират езика, устните, мекото небце, бузите или дихателните мускули, говорът може да стане неясен.
Нарушаването на говора е свързано и с нивата на умора и стрес. При някои болни в края на деня се наблюдава провлачване на говора и те споделят, че мислите им тичат много по-напред от думите.
Кои са най-честите говорни симптоми при множествена склероза?
При множествена склероза се наблюдават основно два типа говорни нарушения дизартрия и дисфония.
Дизартрия
Нарушенията, при които са засегнати двигателните мускулни компоненти на говора, се наричат дизартрия (те обикновено засягат контрола на силата на звука и артикулацията). Към дизартрията се отнасят:
- Нарушен контрол на силата на звука: гласът става твърде тих или силен.
- Нарушена артикулация: говорът става неясен.
- Нарушено акцентиране: говорът се забавя или се накъсва от неподходящи паузи, затруднено прилагане на подходящо ударение върху думите или разлика в силата на ударенията.
Дисфония
Говорните нарушения, при които е засегнато качеството на гласа, се наричат дисфония. Към дисфонията се отнасят:
- Тих или силен глас.
- „Стегнат“ или „стържещ“ глас поради спастичност на гласовата мускулатура.
- Накъсване на тона или монотонен глас поради тремор или спастичност на гласовата мускулатура.
- Хиперназалност на гласа (т. нар. носово говорене), което се причинява от слабост или липса на координация на мекото небце.
- Дрезгавост на гласа, причинена от гласните струни със стягане на ларинкса по време на говор.
- Резките промени във височината, контрола или силата на звука при хора с МС често са причинени от лезия в част от мозъка, наречена малък мозък, която контролира сложни доброволни мускулни движения, като тези, участващи в речта. Лезиите в тази част на мозъка причиняват нарушения на координацията, известно като атаксия, която може да засегне широк спектър от мускули, на краката и ръцете, до главата, гласните струни и езика. Нарушаването на координацията на гласните струни може да доведе до внезапно удължаване на гласните струни с увеличаване на тона или до внезапно скъсяване на гласните струни и понижаване на тона. Възможно е и да настъпи внезапна загуба на глас в средата на изречението.
Кои са основните терапевтични подходи при говорни нарушения?
За хора с множествена склероза, чиито говорни проблеми представляват затруднение в ежедневната комуникация, е необходима консултация с логопед, който ще направи оценка, за да определи какъв тип или видов говорен проблем е налице. Следва изготвяне на терапевтичен план, който да отговори на специфичните проблеми. Терапията може да включва упражнения за подобряване на силата и координацията при използване на устните, езика, мекото небце, гласните струни и диафрагмата. Предлагат се различни технологии за самонаблюдение, включително устройства за запис, компютърни програми за анализ на речта и спирометрия за измерване на капацитета на белите дробове.
Когато говорните проблеми са свързани със спастичност, могат да бъдат прилагани медикаментите, използвани при лечение на спастичността, напр. баклофен, тизанидин.
Съществуват и лекарства за намаляване на тремора, които могат да повлияят на качеството на гласа и гласовите мускули пряко или косвено, напр. клоназепам, пропранолол, глутетимид.
Медикаментите за овладяване на умората, могат да повлияят мускулната координация и мускулната сила и съответно да подобрят качеството на говора, напр. амантадин, модафинил и др.
