Каква е функцията на глиалните клетки?

Глиалните клетки осигуряват рамка на нервната тъкан, която поддържа невроните и тяхната дейност. Към глиалните клетки се отнасят три клетъчни типа: олигодендроцити, астроцити и микроглия.

  • Астроцити – осигуряват връзката между невроните и кръвните капиляри. Имат значение за обмена на вещества между невроните и капилярите и предпазват неврона от токсични субстанции. По време на развитието астроцитите помагат на невроните да достигнат крайната си дестинация и допринасят за формиране на кръвно-мозъчната бариера, която изолира мозъка от потенциално опасни вещества в кръвта. 
  • Микроглия – тези клетки участват в имунната защита. Те са свързани с макрофагите от имунната система и имат ролята на чистачи, които отстраняват мъртви клетки или други клетъчни остатъци. 
  • Олигодендроцити в централната нервна система (ЦНС) и Шванови клетки в периферната нервна система (ПНС) – тези клетки синтезират миелин като всеки олигодендроцит в ЦНС има израстъци, които обхващат няколко близкостоящи неврона, докато в ПНС една Шванова клетка  миелинизира само един аксон. 

Други видове глия (в допълнение към основните четири вида) са сателитните клетки и епендимните клетки.

Сателитните клетки покриват клетъчните тела на невроните, разположени в ПНС. Предполага се, че сателитните клетки поддържат функцията на невроните и може би образуват защитна бариера, но все още функциите им не са добре проучени.

Епендимните клетки покриват кухините на мозъчните стомахчета и на централния канал на гръбначния стълб. На повърхността си тези клетки имат микровласинки, които помагат за движението на ликвора.

За разбиране на патологичния процес при множествена склероза от особено значение са проучванията на олигодендроцитите. Повечето от нашите знания за биологията на олигодендроцитите и миелина произлизат от проучвания при гризачи. Този факт може да бъде лесно обяснен, тъй като клетките на тези животни са лесно достъпни и могат лесно да се култивират.

Проучванията при гризачи са довели до идентифициране на важни факти за развитието на олигодендроцитите и образуването на миелина. Името на тези клетки произхожда от гръцките думи: oligo=малко и dendro=клон, т.е. буквално “с малко клони”. Става въпрос за клетки с няколко разклонения, чиито основни функции са осигуряване на опора и изолация на аксоните в централната нервна система. Един олигодендроцит може да разшири своите израстъци до 50 аксона и да направи приблизително 1 μm миелинова обвивка около всеки аксон.

Понастоящем произходът и функциите на олигодендроцитите са изяснени и съвременните научни проучвания са насочени към възможностите в мозъчната тъкан да бъдат инжектирани стволови клетки, които да позволят образуването на нови олигодентроцити или да се стимулира активността на олигодентроцитите.

Сподели:
множествена склероза и бременност