Заболяването бяс при човека?
Тази болест се отнася към зоонозите (заболявания, които засягат топлокръвните животни и човека). Причинител на болестта е РНК вирус - Rabies Virus. Заразяването на човека става при ухапване или контакт на наранена кожа със слюнка на животни, болни от бяс. Преносители са различни диви и домашни животни – лисица, вълк, язовец, куче, сърна, котка и др.
Инкубационният период има различна продължителност (средно е 1-3 месеца). Първите симптоми са тревожност и депресия, главоболие, нарушено преглъщане, отвращение към течности. По-късно се развиват спазми на гълтането, само споменаването на вода или шумът на вода водят до тежки гълтателни спазми. Развива се хиперактивност или апатия, настъпват парализи и в рамките на 7-10 дни от началото на неврологичната симптоматика настъпва кома.
След като болестта се е развила лечение няма. В историята на медицината 2-3 пъти са се появявали съобщения за оцелели пациенти от бяс, след много тежко състояние, кома и продължително болнично лечение. По принцип се смята, че заболяването е със 100% смъртност.
Каква е историята на ваксината срещу бяс?
Развитието на бяс може да бъде предотвратено, ако в рамките на 10 дни от инфекцията се приложи противобясна ваксина.
Първата ваксина срещу бяс дължим на Луи Пастьор (Louis Pasteur). След като през 80-те години на 19-ти век Пастьор успява да създаде ваксини срещу холера и антракс, той е изправен пред ново предизвикателство – болестта бяс, за която по това време се подозира, че е инфекциозна, но причинителят не е открит. Съвсем емпирично Пастьор успява да създаде атенюирана ваксина, предавайки серума от болни на зайци. Днес се знае, че вирусите са малки инфекциозни агенти, които се размножават бързо и бързо мутират. Чрез серийно преминаване на вирус през различен вид, вирусът става по-адаптиран към този вид и по-малко адаптиран към първоначалния гостоприемник. Така чрез „измама на вируса“ той става по-малко заразен за първоначалния гостоприемник – атенюира се. Чрез трансферите у зайци, Пастьор е направил вируса по-малко опасен за човека като същевременно на организма се доставя достатъчно информация, за да разпознае антигена и да развие имунитет към болестта.
Каква е връзката между множествена склероза и бяс?
Годините преди Втората световна война могат да бъдат наречени „годините на ваксините“. Забелязано е, че у хора, които са ваксинирани срещу бяс понякога се развива неврологично заболяване, което много прилича на МС. Разработена е хипотеза, според която болестта се развива поради непълно деактивиране на вируса във ваксините и атака върху миелина от страна на имунната система. В резултат на тези наблюдения за причинител на МС за известно време е обвинен вирусът, причинител на бяс.
През 1930 година Томас Ривърс (Thomas Rivers) и колегите му започват да разбулват загадката. Те доказват, че ако във ваксината има мозъчен тъканен екстрат се развива остро заболяване на ЦНС с разрушаване на миелиновите обвивки на нервните влакна. Ривърс инжектирал миелин на лабораторни животни, при което е напълно изключено наличието на вирус с тъканния екстрат. Установено е, че имунната система на животните след това започва да атакува собствения си миелин.
Така напълно е отречена ролята на причинителя на бяс за развитието на множествена склероза и е създаден първия експериментален животински модел на МС.
