Черепно-мозъчните нерви и изследване на функцията им

Черепно-мозъчните нерви (ЧМН) са дванадесет чифта нерви и водят директно от мозъка до различни части на главата, шията и тялото. Някои от ЧМН участват в специализираната сетивност, напр. зрение, слух, вкус. Други ЧМН контролират мускулите на лицето или регулират жлезите. Нервите са номерирани (според местоположението им, от предната до задната част на мозъка).

Обонятелен нерв (I ЧМН)

Това е сетивен нерв, който контролира възприемането на миризми. При обичаен неврологичен преглед функцията на този нерв не се изследва, тъй като пациентите не могат да съобщят точно за промяна на начина, по който възприемат миризмите.

Зрителен нерв (II ЧМН)

Това е сетивен нерв, който контролира зрението, възприемането на цветовете и зрителните полета. Зрителният нерв често се уврежда при МС. Има различни методи за оценка на функцията на този нерв и основните от тях са изследване на зрителната острота, изследване на цвето-усещането, изследване на зрителното поле и огледа на зрителното дъно.

Зрителната острота представлява мярка за пространствената разделителна способност на окото. Тя се измерва с най-малкото разстояние, от което окото може да различи разделно 2 точки в пространството. Цифровият израз на зрителната острота е възприето да се нарича визус.

Изследването на зрителната острота се извършва чрез използването на стандартизирана диаграма. Най-често използваната диаграма е тази на Снелен (Snellen). Тази диаграма се състои от поредица от букви или букви и числа, които са с по-големи в горната част и с най-малки размери в долната част. Ще бъдете помолени да застанете на около 6 метра от диаграмата. След което едното Ви око ще бъде покрито с помощта на хартия или длан. Най-малкият ред от символи, който можете да прочетете, отразява силата на зрителната острота на съответното око.

Тестът за цветно зрение се прави чрез таблици. В България най-разпространена е таблицата на Ишихара. Картините на цветните таблици са изградени от кръгове с еднакъв цветен тон (цвят), които оформят цифри и се виждат от здраво око.

Освен това обаче има и скрити цифри, оформени от цветни кръгове, с еднаква яркост и наситеност, но различен тон - те се виждат само при нарушено цветоусещане. Можете да тествате цветното си зрение тук.

Оценката на зрителното поле се нарича периметрия. Понастоящем се използва компютърната периметрия. Изследва се всяко око поотделно, като на неизследваното око се поставя превръзка. През цялото време на провеждане на теста пациентът гледа в центъра на периметъра без да отклонява поглед.

На различни места от екрана се появяват примигващи светлинни маркери. Във всеки случай, когато види светлината пациентът натиска бутон. В случай, че се нуждае от почивка, пациентът натиска продължително бутона и периметърът преустановява подаването на светлинни маркери до отпускане на бутона. Съвременните апарати са високо чувствителни. В случай, че подаването на светлинен маркер съвпадне с примигването на пациента, това се отчита от периметъра и същата светлина отново се появява на екрана. Тестът отнема от 3 до 10 минути за всяко око поотделно.

Офталмоскопията представлява преглед на очното дъно. Този обикновен метод позволява на очния лекар да изследва ретината, зрителния нерв и стъкловидното тяло. Най-често се назначава при разширени зеници.

Очедвигателен нерв (III ЧМН)

По своята същност това е моторен нерв. На него се дължи възможността да се свиват зениците, да се отварят клепачите и окото да се движи като следи предмети от околната среда. Основният симптом при засягане очедвигателния нерв е диплопията (двойно виждане). Функцията на нерва се изследва чрез определяне на зеничната реакция (свиване и разширяване на зеницата) при въздействие със сноп светлина върху окото. За изследване на движенията на окото лекарят застава срещу болния.

Очите на изследвания и изследващия трябва да бъдат на едно ниво. След това лекарят ще ви каже да фиксирате погледа си върху пръста му, който е отдалечен на около 50 см от очите Ви. Неврологът движи пръста си наляво, надясно, нагоре, надолу и следи за реакцията на вашите очи.

Макаровиден нерв (IV ЧМН)

Този нерв също е моторен нерв и движи окото. Специално отговорен е за движението на окото надолу и навътре. Това се тества, като се следи пръста на лекаря с очите.

Троичен нерв (V ЧМН)

Това е смесен нерв със сетивна и моторна част, движи челюстта и обработва сетивната информация от лицето. Болката по лицето, наречена тригеминална невралгия, е често срещан симптом на множествена склероза.

Болковият пристъп възниква спонтанно или под влияние на различни дразнители - шум, светлина, говор, пиене на вода, излизане от топло на студено, докосване на лицето, емоции. По правило болката настъпва внезапно и продължава няколко секунди или минути до часове и дни. В повечето случаи тя е стрелкаща, мъчителна и нетърпима. Чести са и вегетативните разстройства по време на пристъпа: зачервяване на кожата, изпотяване, усилено сълзене и слюноотделяне, метален вкус в устата.

При тестването на функцията на троичния нерв пациентът трябва да стисне челюстта и се преценява дали има симетрия от двете й страни. Търси се и болезненост при натиск в областта на отворите, от които излизат клоновете на троичния нерв. Тези болезнени при натиск точки се намират в областта на веждите (в близост до корена на носа), под очницата в кучешката ямка и под долната устна в областта на брадичката. Често се открива и повишена сетивност в съответните кожни зони.

Отвеждащ нерв (VI ЧМН)

Това е нерв, който е отговорен за движението на очите встрани (от носа навън). Функцията се тества, като пациентът следи пръста на лекаря с очите си.

Лицев нерв (VII ЧМН)

Лицевият нерв контролира движението на мимическите мускули и вкусовото възприятие. Увреждането му може да предизвика парализа на мимическата мускулатура, слабост или неволево съкращаване на някои мускули на лицето. При тестване функцията на лицевия нерв ще бъдете помолени да правите изражения, напр. да се усмихнете, да покажете зъбите си, да стиснете очи, да издуете бузи и т.н. Лекаря следи дали има симетричност на двете страни на лицето.

Слухово-вестибуларен нерв (VIII ЧМН)

Това е сетивен нерв, който е отговорен за слуха и равновесието. За да тестваме този нерв, можем или да тестваме слуха, като определим дали човекът може да чуе мек звук, като шепот във всяко ухо. Прави се и изследване с камертон. Камертонът представлява метална пластина, която при почукване в твърд предмет започва да трепти и при доближаване до ухото на изследвания се следи кога трептенията спират да бъдат улавяни. Тези тестове са известни като тестове на Вебер и Рин.

При теста на Вебер вибриращият камертон се поставя в средата на челото. Ако слухът ви е нормален, ще чувате предавания през костта звук в средата или по равно и в двете уши. Ако е налице загуба на слуха и в двете уши, звукът може да е притъпен или изобщо да не го чуете. Когато има увреждане само в едното ухо и чувате звука по-силно от засегнатата страна, това предполага загуба на слуха поради невъзможност той да бъде провеждан от костите. Ако звукът е по-силен от здравата ви страна, това означава сензоневрална глухота.

При теста на Рин камертонът се поставя първо от едната страна върху издадената кост точно зад ухото ви, наречена мастоиден израстък, и след това се отдалечава на около 8 см от ухото. Ще ви попитат, кой звук е по-силен. Ако имате нормален слух, звукът ще бъде по-силен, когато камертонът е пред ухото ви и звуковите вълни се предават по въздуха. Ако страдате от проводна загуба на слуха, ще чувате звука по-силно, когато камертонът е опрян в мастоидния израстък и звуковите вълни преминават през костта. 

При съмнение за намалена способност за чуване или наличие на проблеми с равновесието може да се пристъпи към отоневрологично изследване. Отоневрологичното изследване се осъществява в специално оборудвани за целта лаборатории – отоневрологични (или невро-отологични) лаборатории и включва:

  • Аудиограма: изследването е известно като аудиометрия и е неинвазивен метод, с който се определя диапазонът на възприемане на различни звуци – тяхната сила (интензитет) и височина. Интензитетът на звука се измерва с мерната единица децибел – dB, а честотата се измерва в херци – Hz.
  • Изследване с помощта на очила на Френцел. С тези очила се наблюдава т.нар. вестибуларен нистагъм – ритмични потрепвания на очните ябълки, появяващи се при засягане на вестибуларния апарат.
  • Нистагмография: с помощта, на която се осъществява обективно изследване и запис на вестибуларният нистагъм и точна оценка на функцията на вестибуларния апарат. Понякога не се наблюдава спонтанен вестибуларен нистагъм и се налага вестибуларния апарат да бъде стимулиран и да се оцени реакцията към стимула. Основния метод за стимулирането му е термичната проба, при която се впръсква малко количество топла и студена вода във всяко ухо. След всяко впръскване се появява краткотраен (1-2 мин.) световъртеж и нистагъм. С помощта на нистагмографията този нистагъм може да бъде регистриран и анализиран. Друг метод за стимулиране на вестибуларния апарат е ротационния тест. При него болният се завърта на специален въртящ се стол в едната и в другата посока. При това завъртане се появява нистагъм, който се анализира от специалиста.
  • Изследване на вестибуларни предизвикани потенциали: При този метод за стимулация на вестибуларния апарат се използват много силни звукови сигнали. Той дава ценна информация за увреждане на някои от структурите на вестибуларния апарат, които не могат да бъдат изследвани с другите налични методи. С този метод се разкриват вестибуларни увреждания дори тогава, когато другите методи показват абсолютно нормална вестибуларна функция.
  • Неразделна част  от отоневрологичното изследване е и постурографията. При този метод пациента стъпва на специална платформа и с помощта на компютърен софтуер се прави обективен анализ на равновесието.

Трябва да знаете, че част от тестовете причиняват определен дискомфорт – световъртеж, гадене, повръщане. Ето защо отоневрологичното изследване се провежда на гладно. Освен това в деня на изследването не трябва да се приемат никакви лекарства влияещи върху вестибуларния апарат, защото така може да се опорочи теста.

Езиково-гълтачен нерв (IX ЧМН)

Този нерв е смесен и инервира лигавицата на гълтача, средното ухо, небцето, задната трета на езика и др. Нарушената функция на този нерв води до промени в говора, гълтането и промени във вкусовото възприятие.

Блуждаещ нерв (X ЧМН)

Този нерв е смесен и отговаря за движението на небцето и гърлото. За да се тества функцията му, пациентът трябва да каже „аааа” и да се наблюдава движението на увулата – дали стои в средно положение или се отклонява встрани.

Добавъчен нерв  (XI ЧМН)

Това е моторен нерв и инервира някои мускули на шията. За да тества функцията му, лекарят ще ви помоли да накланяте главата си настрани и да свивате рамене срещу съпротива (лекарят поставя ръцете си върху раменете, а пациентът трябва да преодолее съпротивлението на ръката му и да завърши движението).

Подезичен нерв (XII ЧМН)

Подезичният нерв е моторен и инервира мускулите на езика и подезичните мускули. Изследването на функцията на този нерв се осъществява като ще бъдете накарани да изплезите език. Лекарят наблюдава за потрепване на мускулни снопчета по езика, както и дали има отклоняване на езика от средната линия. При периферна увреда на нерва се установява отклонение на езика към страната на увредата и атрофия на езика.

Сподели: