Класически множествената склероза (МС) е разглеждана като Т-клетъчно медиирана болест, т.е. основна роля в патологичния процес имат Т-клетките, които след като бъдат активирани се натруват около съдовете, причиняват демиелинизация на нервните клетки, активират глиалните клетки и се стига до увреждане на аксоните и увреждане на функциите на нервната система.
През последните години, обаче, настъпва промяна в концепцията и се обсъжда участие на двупосочни взаимодействия между няколко типа имунни клетки, включително В-клетки, както в периферията, така и в ЦНС.
Именно върху тази концептуална рамка се базира разработването на селективни терапии за изчерпване на В-клетките, познати като като анти-CD20 моноклонални антитела.
Какво представляват В-клетките?
Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите, познати и като Т-клетки и В-клетки, допринасят за специфичния имунитет и произлизат от един и същи вид стволови клетки-предшественици. В-клетките се диференцират в плазмоцити, които участват в медиираните (опосредствани) от имуноглобулини имунни реакции. Съществуват редица разлики между Т- и В-клетките:
- В-клетките узряват в костния мозък, а Т-клетките - в тимуса.
- В-клетките са в основата на хуморалния имунитет. Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата, а Т-клетките са част от клетъчно-медиираният имунитет, който не включва антитела, а включва активирането на други имунни клетки и освобождаванет на различни цитокини в отговор на антиген.
Съгласно новите проучвания, обаче, се изяснява, че В-клетките са и ефективни антиген-презентиращи клетки, характеризиращи се с експресията на клас II основен комплекс на тъканната съвместимост (MHC клас II). Те са специализирани в улавянето на разтворими и мембранно свързани антигени. Доказано е, че В-клетките допринасят за каскади от клетъчно имунно взаимодействие в периферията, те засилват активирането и пролиферацията на Т-клетките и така участват във възпалителния процес.
Каква е ролята на В-клетките при МС?
Все повече доказателства сочат, че независимите от антитялото функции на В-клетките играят ключова роля при МС. Установено е, че:
- В-клетките имат не само необичайна склонност да произвеждат провъзпалителни цитокини, но и недостатъчен капацитет за производство на регулаторни цитокини. Поради това В-клетките могат да доведат до абнормни провъзпалителни отговори.
- В-клетъчните инфилтрати (струпване от В-клетки в тъканта) са значително по-изразени при МС в сравнение с други възпалителни заболявания на ЦНС, особено при пациенти в ранен стадий на МС и с активни лезии.
- При ранни лезии с демиелинизация, CD20+ В-клетки се установавят основно около съдовете - една или няколко по-големи вени и имат провъзпалителни функции (стимулират възпалението). Обратно, по-обилен инфилтрат от В-клетки може да бъде открит в периваскуларното пространство и в менингите при пациенти с прогресираща МС.
- В-клетките и плазмоцитите са увеличени в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с МС и техният брой е свързан с възпаление и синтез на имуноглобулини.
Какъв механизмът на действие на анти-CD20 терапиите?
В-клетките се наричат позитивни CD20 клетки, защото по повърхността ив се открива протеин, наречен CD20. Това е трансмембранен, негликозилиран фосфопротеин с молекулна маса 33–37 kDa. Моноклоналните антитела са насочени срещу този протеин и изчерпват В-клетките чрез поне четири възможни механизма:
- зависима от антитялото клетъчна цитотоксичност (убиване на клетката);
- зависима от комплемента цитотоксичност;
- зависима от антитяло клетъчна фагоцитоза („смилане“ на клетката);
- индуциране на клетъчна апоптоза (клетъчна смърт).
Моноконалното антитяло изчерпва В-клетките в рамките на часове и това се случва главно в черния дроб. Ефектът може да се поддържа от няколко седмици до месеци в зависимост от дозировката и характеристиките на специфичното анти-CD20 моноклонално антитяло. Образуването на нови В-клетки започва в костния мозък и далака, последвано от кръвта.
За да се определи броя на В-клетките обикновено се използва маркера CD19, който до голяма степен се припокрива с CD20 по време на диференциацията на В-клетките. Повторната поява на В-клетките може да се определи, когато CD19+ В-клетките достигнат 1% от броя на лимфоцитите, но се прилагат и други критерии.
Научи повече:
В статията е използван материал от:
Margoni M, Preziosa P, Filippi M, Rocca MA. Anti-CD20 therapies for multiple sclerosis: current status and future perspectives. J Neurol. 2022 Mar;269(3):1316-1334. doi: 10.1007/s00415-021-10744-x. Epub 2021 Aug 11. PMID: 34382120; PMCID: PMC8356891.
За да се определи броя на В-клетките обикновено се използва маркера CD19, който до голяма степен се припокрива с CD20 по време на диференциацията на В-клетките. Повторната поява на В-клетките може да се определи, когато CD19+ В-клетките достигнат 1% от броя на лимфоцитите, но се прилагат и други критерии.
Margoni M, Preziosa P, Filippi M, Rocca MA. Anti-CD20 therapies for multiple sclerosis: current status and future perspectives. J Neurol. 2022 Mar;269(3):1316-1334. doi: 10.1007/s00415-021-10744-x. Epub 2021 Aug 11. PMID: 34382120; PMCID: PMC8356891.
