Човешкият мозък изпраща и получава сигнали от околната среда и вътрешните органи и изпраща сигнали до органите и мускулите. Възприемането на дразненията от външната и вътрешната среда се осъществява с помощта на сетивните системи и рецептори. При множествена склероза приемането и предаването на стимулиращи сигнали (напр. болка, температура, позиция на тялото, допир и др.) се нарушава в резултат на демиелинизацията. Без миелиновото покритие нервните импулси, преминаващи по аксоните се пренасят по-бавно и неефективно и се развиват нарушения в сетивността. Сетивните симптоми се разделят условно на възбудни (напр. изтръпване, мравучкане, болка) и отпадни (напр. намалена чувствителност, загуба на усет за болка, температура, допир).
Какво е парестезия?
Медицинският термин за изтръпване и/или мравучкане е парестезия. Парестезията е абнормно състояние, което се дължи на промени в сетивността и е свързано с поява на усещания за парене, изтръпване, мравучкане или липса на чувствителност. Всеки е имал такива усещания, напр. ако сме притиснали с тежестта на тялото си крайник, след освобождаване на натиска имаме усещане за „пробождане с иглички“, зоната сякаш е уголемила обема си и трудно можем да стъпваме върху тръпнещия крайник. За разлика обаче от подобни преходни оплаквания, при множествена склероза симптомите са дълготрайни и да се стигне до затрудняване на ежедневните дейности като ходене, писане и обличане. Обичайно оплакванията от изтръпване и мравучкане започват от долните крайници и за няколко дни се обхваща тялото до нивото на пъпа или на гърдите.
Какво е симптом на Lhermite?
При множествена склероза като доста характерен се описва и симптомът на Lhermite (наблюдава се при около 40% от пациентите)1. Този симптом се изразява в следното: при навеждане на главата към гърдите се появява краткотрайно и неприятно изтръпване като електрически ток, което се разпространява по гръбначния стълб към краката, а понякога и към ръцете.
Какви други сетивни симптоми може да има при множествена склероза?
Макар и по-рядко при множествена склероза може да се развие алодиния – болка, която се провокира от не болкови стимули; аналгезия / хипестезия – липса/ слаба болка от стимули, които водят до болка; каузалгия – продължителна болка с парещ характер; хипо - или хиперестезия – намалена или повишена чувствителност спрямо различни стимули. Обичайно при множествена склероза се засяга по-често дълбоката сетивност напр. усещане за студенина на крайниците, усещане за подуване на крайниците, затруднения в определяне на позицията на крайник или части от крайник в пространството, засегната стереогнозия (способността ни да разпознаваме предмет само чрез опипване при затворени очи).
При някои болни може да се развие т.нар. синдром на безполезната ръка. Синдромът е описан от Oppenheim.
При този синдром е засегната дълбоката сетивност, поради което е нарушен усета за движения, силата, посоката, обхвата и скоростта на движенията и позицията на ръката в пространството. В същото време усета за допир е запазен. Въпреки че при този синдром липсват двигателни нарушения, използването на ръката е ограничено, сложните движения стават тромави (намалява сръчността), развива се астереогронизия (засегнатият не може да разпознае обекти, хванати с ръката, ако липсва зрителен контрол). Обичайно симптомите са представени едностранно, съобщавани са много редки случаи със засягане на двете ръце.
1. Миланов И. Множествена склероза. Изд. Медицина и физкултура. София 2005, стр. 50.
