Нервна система

Нервната система обработва информация от околната среда и собственото тяло. Тя гарантира, че хората могат да мислят, да чувстват и да действат и дава възможност техните органи да функционират в сложна взаимовръзка.

Нервната система се състои от две части: 

• централна нервна система (ЦНС), която включва главен и гръбначен мозък 
• периферна нервна система (ПНС), която включва периферните нерви, сетивните ганглии и нервните окончания. 

Централната нервна система е подробно изучавана от анатоми и физиолози, но тя все още има много неразкрити тайни. Тя контролира нашите мисли, движения, емоции и желания, но също така контролира дишането, сърдечната честота, отделянето на някои хормони, телесната температура и много други.

Мозъкът се разполага в кухината, която е формирана от черепните кости, а гръбначният мозък се намира в прешленната кухина на гръбначния стълб. Малко прекалено опростено е да се каже, че ЦНС е това, което е вътре в тези две кухини, а ПНС е тази част от нервната система, която е извън тях, но все пак това е добра ориентация да се разбере къде е ЦНС и къде ПНС.  

ЦНС е командното и координиращо място на организма, което получава и обработва входящата информация и определя реакция като отговор на получената информация.

Периферната нервна система е наречена така, защото се намира в периферията. ПНС отговаря за пътя, по който информацията се провежда до ЦНС и от ЦНС до съответните места, които трябва да реагират.

ПНС се състои от неврони и от частите на невроните, които са извън ЦНС, тя включва сетивни и двигателни неврони. Сетивните неврони доставят сигнали до ЦНС, а двигателните неврони изнасят сигнали от ЦНС.

Във функционално отношение главният мозък се разделя на:

• Мозъчен ствол - truncus
• Малък мозък - cerebellum
• Голям мозък - cerebrum

Всяка от хемисферите на церебрума е разделена на 4 лоба – наричат се по имената на стоящите над тях черепни кости.

Базални ганглии: участват в контрола на волевите движения и решенията за това кои двигателни дейности да се извършват.  
 
Малък мозък (церебелум): отговаря за прецизния контрол на движенията, но също така и участва в речта и вниманието. Ако има увреда на церебелума, като основен симптом се развива нарушение в двигателния контрол, известно като атаксия. Симптомите при атаксията наподобяват това, което се наблюдава при алкохолно опиянение: лоша координация на движенията; нестабилна походка и склонност за спъване при ходене; затруднени фини движения, напр. хранене, писане, закопчаване на дреха и др.; промяна на говора; неволни движения на очните ябълки (нистагъм); затруднено преглъщане.

Зона на Брока: това е малка област в лявата страна на мозъка (в дясната страна при левичари), която отговаря за обработката на речта. При увреда на зоната на Брока се наблюдават затруднения при изговарянето на думите, но разбирането на речта на другите не е засегнато. Някои автори свързват заекването с дискретна увреда на зоната на Брока.

Мазолесто тяло (corpus callosum): представлява широка лента от нервни влакна, с които се свързват двете мозъчни полукълба. Установено е, че при децата с дислексия (неспособност за четене и разбиране на прочетеното) лентите от нервни влакна са по-тесни, т.е. комуникацията между двете хемисфери не е пълноценна. При левичари, амбициозни хора и музиканти обикновено мазолестото тяло е  с широки ленти.

Продълговат мозък (medulla oblongata): Продълговатият мозък е част от централната нервна система и пряко продължение на гръбначния мозък. Той запазва в себе си известни общи черти със строежа на гръбначния мозък. Продълговатият мозък има форма на пресечен конус – по-широката част е обърната нагоре, а по-тясната част е обърната надолу. Продълговатият мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция включва провеждане на възбужданията от гръбначния мозък към по-висшите отдели на нервната система и обратно. Рефлексната част участва в неволеви функции, като повръщане, дишане, кихане и поддържане на правилното кръвно налягане.

Подхълмие (hypothalamus): разполага се над мозъчния ствол и има приблизително размерите на бадем. Хипоталамусът отделя редица неврохормони и регулира функции, свързани с терморегулацията, съня, апетита, жаждата, чувството за умора, половото поведение, връзката между нервната и ендокринната система, контролира телесната температура, поемането на храна и метаболизма. Хипоталамусът е част от т.нар. „емоционален мозък“. С популярното наименование емоционален мозък се нарича зоната от мозъчни структури, която обгражда мозъчния ствол в долната граница на главния мозък. Поради това гранично разположение тази зона е позната като лимбичната система (от limbus=граница, край). На лимбичната система са подчинени емоциите, настроението, инстинктите и запаметяването.

Зрителни хълмове (thalamus): представляват чифтно образувание с яйцевидна структура. Таламусът е изграден от сиво мозъчно вещество, което е организирано в отделни ядра. До ядрата на таламуса достигат всички видове усещания от цялото тяло. В таламуса се осъществява подкоров анализ на постъпващата информация. Част от ядрата предават достигналата до тях информация до други подкорови центрове, а чрез тях и до мозъчната кора. Друга част от ядрата имат отношение към поддържането на насоченото внимание и към регулирането на състоянието на будност. 

Бадемовидно тяло (амигдала): представлява две ядра с форма на бадем, разположени дълбоко в продълговатия мозък. Най-старата част от мозъка е продълговатият мозък. Това е частта, която регулира основните жизнени функции на тялото, но не е ангажирана с мисловните процеси. От този примитивен мозък в последствие се оформят центровете на емоциите. Милиони години по-късно от емоционалния мозък възниква мислещият мозък или “неокортекса”. Фактът, че мислещият мозък се развива от емоционалния говори много за отношението между мислене и чувства – по-старият мозък може да контролира по-младите мисловни структури. Най-древният център на емоционалния живот е центърът на обонянието.  Днес се знае, че за “пускането” на две от основните човешки емоции – страх и гняв, “виновно” е едно струпване на мозъчни клетки, наречено “бадемовидно ядро”или амигдала . То е в основата на примитивния обонятелен мозък, от който по-късно се развива целият мозък. Ако амигдалата прецени, че има някаква заплаха, включва вътрешната“аларма”. Ето защо хората с по-голяма амигдала са по-склонни да се концентрират върху възможните негативни резултати от свое действие и по-често оставят страха им от грешка да попречи на захващането им с планирана задача.

Гръбначният мозък има цилиндрична форма и дължина около 40-45 cm, диаметърът е около 1 cm. Гръбначният мозък осигурява двупосочната връзка между главния мозък и тялото. Разположен е в гръбначия стълб. Горната му част достига до продълговатия мозък, с който е свързан, а долният му край завършва  конусовидно на равнището на първия или втория поясен прешлен. 

При напречен срез на гръбначния мозък се установява, че той е изграден от централно разположено сиво вещество, което е обградено отвсякъде с бяло мозъчно  вещество. Сивото вещество има формата на буквата Н и оформя два рога при напречен срез – заден и преден. Във вътрешността на гръбначния мозък се разполага канал, в който се движи ликвора. Бялото мозъчно вещество се разполага в три колони - предна, странична и задна, които обграждат сивото мозъчно вещество на гръбначния мозък. В предните рога на гръбначния мозък се намират нервни клетки, чиито аксони напускат гръбначния мозък и изпращат нервни импулси до мускулите. Тези аксони, след излизането им от гръбначния мозък образуват предните коренчета на гръбначно-мозъчните нерви. От двете страни на гръбначния мозък се намират гръбначномо-зъчните възли. В тях  са разположени сетивни неврони с особена форма. От тялото на клетката излиза  един израстък, който се разделя на две разклонения: едното достига до кожата,  сухожилията, мускулните вретена, а другото образува задните  коренчета на гръбначномозъчните нерви и навлиза в гръбначния мозък. При  сливането на всяко предно и задно коренче се образува един гръбначномозъчен  нерв. От гръбначния мозък излизат 31 чифта гръбначномозъчни нерви.  Тези нерви инервират сетивно и моторно шията, туловището и крайниците и контролират определени рефлексни реакции.

Рефлексът е директен отговор, който не изисква съзнателно мислене. Съществуват прости и сложни рефлексни дъги. 

Рефлексният път е най-елементарната функционална единица на нервната система – обхваща комплексния път от рецептора, който получава стимула до ефектора, който отговаря на получения стимул. Например, когато неврологът удари с чукчето си зоната под капачката на коляното, мускулът на бедрото се съкращава и подбедрицата отскача напред.

При удара с неврологичното чукче се дразнят сухожилни рецептори на четириглавия мускул. Тези рецептори принадлежат към сетивния неврон. Нервният импулс тръгва по сетивния неврон, чрез интерневрона в сивото вещество на гръбначния мозък се предава до двигателния неврон. Двигателният неврон изпраща импулс до мускула и мускулът се съкращава.

До рефлексните дъги в гръбначния мозък достигат и нервни импулси от главния мозък, който осъществява контрол над тях.  Това е причината поради която при увреда на гръбначния мозък не  се осъществяват рефлекси, чиито рефлексни дъги минават под мястото на увредата. Настъпва парализа на мускулите и загуба на сетивност по това ниво. Посредством подобни рефлексни дъги се инервират и вътрешните органи и тазовите органи (напр. пикочен мехур и дебело черво). Нека разгледаме например защо е възможно отделянето на образуваната урина? При дразнене на рецептори, разположени в в стената на пикочния мехур се генерира нервен импулс, който достига до гръбначния  мозък. Двигателните неврони получават информацията и изпращат импулси до мускулите на пикочния мехур. При съкращение на мускулите се получава освобождаване на урина.

ЦНС е предпазена от действието на токсини (вкл. някои лекарства) и микроорганизми чрез кръвно-ликворната бариера. Тя е изградена от капиляри, чиято стена е покрита от ендотелни клетки, които са по-плътно подредени в сравнение с останалите капиляри в организма. Ендотелните клетки са обградени от клетки, които са наречени перицити. През мембраната на тези капиляри могат да преминат само вода, глюкоза, аминокиселини, липиди и мастноразтворими вещества напр. алкохол, анестетици, някои медикаменти.