Фарьорските острови са автономна област в рамките на кралство Дания. Те са разположени между Норвегия и Исландия. На тези острови до 1943 година не е имало случаи на множествена склероза, но след 1945 година разпространението на множествена склероза се е увеличило до 10 случая на 100 000 население и през следващите няколко години е намаляло. През 1988 година Куртцке (Kurtzke) описва всички случаи на МС на Фарьорските острови1. Установени са 25 случая сред местно родени жители до 1977 година.
Всички те, освен 1 пациент, са имали клинично начало на МС между 1943 и 1960 година. От проучването са изключени 4 случая на множествена склероза у жители на островите, които обаче са пребивавали в чужбина, както и 5 случая у хора, които са родени в Дания. Включените в проучването 24 случая са с начало на болестта между 1943 и 1960 година, средна година на начало на болестта – 1949 година.
Британските войски са окупирали Фарьорските острови от април 1940 година в продължение на пет години. Всички пациенти с множествена склероза са пребивавали на места където са били разположени войските или са имали пряк контакт с британците. Тези наблюдения насочват към епидемия от трансмисивно заболяване, най-вероятно инфекциозно. Курцке (Kurtzke) предполага, че британците са носили "първичния афект на множествена склероза" - асимптоматично състояние, което може да причини заболяване при предразположени хора. След определен период на латентност от най-малко 2 години хората на възраст 11-45 години, които са били предразположени към заболяването, развиват множествена склероза. По-късно Курцке съобщава за втора епидемия в Исландия през същия период, който също съвпада с присъствието на чуждестранни войски. Подобни епидемични огнища обаче не са наблюдавани в други географски райони с ниска честота на МС, които са били подложени на окупация от британски или американски войски през Втората световна война.
1. Kurtzke JF, Hyllested K. Validity of the epidemics of multiple sclerosis in the Faroe Islands. Neuroepidemiology. 1988;7(4):190-227.