Отравянето с живак за пръв път е „свързано“ с МС в околностите на залива Минамата, Япония през 50-те години на 20 век.
Малко предистория: през 1907 г. корпорация „Чисо“ открива първия си завод в Минамата. В началото там се произвеждат само изкуствени торове. През 1925 година заводът започва да изхвърля замърсени води в залива Минамата. През 1932 година започва производство на ацеталдехид от ацетилен с катализатор живак.
В началото на 50-те години на 20-ти век многократно е забелязано изплуване на мъртва риба на брега на залива Минамата. До 1953 г. много котки проявяват пристъпи на лудост – понякога животните скачат в морето и се давят, което местните жители оприличават на опит да се самоубият. Те проявяват също пристъпи с повишено слюноотделяне и конвулсивни странни движения, които са оприличени на танц. У хората започва да се развива неврологична болест, която твърде много прилича на МС: развитие на атаксия, изтръпване в ръцете и краката, обща мускулна слабост, стесняване на зрителното поле и увреждане на слуха и речта, парализа, кома и дори смърт. Днес тази болест е позната като „болестта Минамата“ или „болестта на танцуващата котка“ и е установено, че се дължи на метилживачно отравяне.
Този случай на промишлено замърсяване, обаче е отключил и търсенето на връзка между живака и развитието на МС. Особено застъпени са били хипотезите, че живакът в амалгамата, използвана в стоматологичната практика може да бъде причина за МС. Добре известно е, че зъбната амалгама, използвана в „сребърните“ пломби, е смес от метали, включително живак. Например, в статия, публикувана през 1966 година, Бааш (Baasch) стига до заключението, че МС е невро-алергична реакция, причинена в повечето случаи от живака в пломбите с амалгама.1 Бааш съобщава и за няколко конкретни случая, които показват спиране на прогресията и подобряване на МС след отстраняване на пломбите. През 1983 година Ингълс (Ingalls) създава хипотеза, според която бавното обратно всмукване на живак от кореновите канали, при наличие на пломби с амалгама, може да доведе до МС.2 Следват и редица други изследванията, които насочват към връзката между зъбната амалгама и развитието на МС, но тези изследвания са предимно наблюдателни, нерандомизирани и не представят научно обосновани доказателства за наличие на причинно-следствена връзка.
Доказателствата, за да се установи дали съществуват връзки между зъбна амалгама и неврологични разстройства, са подробно проучени и от Европейската комисия през 2015 година. Научният комитет по възникващи и новооткрити здравни рискове (Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Health Risks, SCENIHR) дава заключение, че има несъществени доказателства за връзка на зъбната амалгама и възникване или влошаване на МС.
Становището на една от най-големите МС организации в света Националната Общност за Множествена Склероза (National Multiple Sclerosis Society, NMSS)* е следното:
„Има твърдения, че изтичането на живак от зъбни пломби с амалгама уврежда имунната система и причинява широк спектър от заболявания, включително МС. Причината за МС остава неизвестна и липсват научни доказателства за това, че отравянето с тежки метали е отговорно за възникването или влошаването на МС. Поради това няма причина да поискате премахване или подменяне вашите зъбни пломби от амалгама. Това е скъпа процедура, която не е с доказана полза за хора с МС.“
*NMSS е организация с нестопанска организация със седалище в Ню Йорк. Организацията финансира изследвания, застъпва се за социални и политически промени, осигурява образование и спонсорира услуги, които помагат на хората с МС и техните семейства.
1. Baasch E. Theoretische Überlegungen zur Ätiologie der Sclerosis multiplex. Schweiz. Arch. Neurol. Neurochir. Psychiat. 1966;98:1-9.
2. Ingalls TH. Epidemiology, etiology, and prevention of multiple sclerosis: Hypothesis and fact. The American Journal of Forensic Medicine and Pathology. 1983 Mar 1;4(1):55-62.
