Фактори на средата при множествена склероза

Към наличие на причинно-следствена връзка между фактори от околната среда и МС насочват редица наблюдения:

• Епидемиологичните проучвания показват, че болестността при множествена склероза нараства с отдалечаване от екватора. 
• Факторите на средата по време на детството могат да окажат съществена роля в развитието на МС по-нататък в живота. Няколко изследвания на мигранти показват, че ако миграцията е осъществена преди 15 годишна възраст, мигрантът придобива предразположението характерно за новия регион. Ако миграцията е осъществена след 15-тата година от живота, мигрантът запазва податливостта характерна за родния му регион.
• Правени са и проучвания на т.нар. МС клъстъри. Когато хората, които живеят в близост един до друг и развиват МС, е напълно естествено да се постави въпроса дали МС е резултат от общо излагане на нещо в местната среда. Такива клъстерни проучвания има за Фарьорските острови, Охайо, Илинойс, Рочестър, Ню Джърси, Ел Пасо, Тексас, където са изследвани конкретни групи от случаи на множествена склероза поради съмнения за обща експозиция на фактор от околната среда. До момента не е потвърдено наличие на истински МС клъстер, т.е. не е доказано участие на фактор от околната среда, например инфекциозен агент или токсин.

Проучванията на потенциални МС клъстери са много трудни за извършване. Въпреки това, такива изследвания имат потенциала да ни кажат дали нещо в нашата среда може да предизвика МС или да допринесе за развитието на множествена склероза.

Инфекциозната етиология на МС на практика е обсъждана в продължение на повече от сто години и през това време голям брой вируси, както и други инфекциозни агенти са свързвани с болестта. Например, вирусът, който причинява морбили е обсъждан като причина за МС в миналото, но въвеждането на ваксинация и значимото ограничаване на морбили не е имало очевиден ефект върху разпространението на МС. Постепенно науката изключва възможността инфекциозен агент директно да води до развитието на МС.

Тъй като понастоящем МС се разглежда в групата на автоимунните заболявания, съществува допускането, че автоимунният процес може да бъде отключен от вирусен агент. Имунната система осигурява защита на организма от чужди фактори. Тя функционира много организирано и съгласувано. Ако имунната система бъде задействана от даден фактор, напр. вирус, тя включва отбранителни действия за установяване, разпознаване, атака и отблъскване на вируса, след което се оттегля. Правилното функциониране на този процес зависи основно от бързата комуникация между имунните клетки и производството на субстанции, които могат да унищожат чуждия агент. Инфекциозната хипотеза предполага, че при МС работата на имунната система се променя от чужд агент, напр. вирус. Имунните клетки (В-клетки, Т-клетки, които отделят субстанции, водещи до възпалание) преминават кръвно-мозъчната бариера, възприемат обвивката на нервните клетки (миелин) като нарушител и го атакуват. В норма би трябвало имунната система да защити миелина, а не да го атакува, но тъй като нейната функция вече веднъж е била увредена от предполагаемия вирусен агент, тя атакува собствена за организма тъкан и я разрушава. Болестите, при които се наблюдава този феномен на атака срещу собствени тъкани от страна на имунната система, се наричат автоимунни болести. 

Най-голям брой данни са се натрупали около вируса Епщайн-Бар (EBV) и човешкия херпес вирус 6 (HHV-6). Други обсъждани агенти са варицела-зостер вирус (VZV) и човешки ендогенни ретровируси (HERV). Счита се, че вирусният агент активира човешките Т-лимфоцити, използвайки т. нар. „молекулярна мимикрия”. 

Счита се, че преболедувана инфекция с EBV е свързана с повишен риск от демиелинизация на ЦНС.  Установено е, че при лица прекарали EBV инфекция и инфекциозна мононуклеоза рискът от развитие на МС е 2,3 пъти по-голям в сравнение с хора, които са били изложени само на EBV инфекция. Серологичните данни при деца с МС показват, че 85-88% от тях са прекарали такава инфекция, докато процентът при здравите контроли е 44-77%. Най-често се открива повишен титър в серума на IgG антитела срещу ядрения антиген 1 на вируса (EBNA1), както при деца, така и при възрастни болни от МС. Въпреки непотвърдените резултати, излагането на един или на група инфекциозни агенти на лица в уязвима възраст и наличен генетичен товар, се счита за важен елемент в развитието на МС.¹

Заради молекулярната мимикрия, имунната система, атакувайки чрез антитела болестотворния причинител, разрушава и собствени структурни белтъци. Наред с това се проучва и ролята на вируса за промяна в активността на В-клетките, тъй като е установено, че определен тип В-клетки, наречени паметови В-лимфоцити са гостоприемник за EBV. Има и хипотези, че EBV може да участва в развитието на МС чрез индиректно активиране на друг вирусен агент, напр. човешкия ендогенен ретровирус-W.

1. Попиванова Б., Миланов И., Грозева В. Миграционни проучвания и роля на EBV при множествена склероза. Двигателни нарушения. 2013. 10, 2, 21-27.

Витамин D е известен още като „слънчевия витамин“ и се произвежда естествено от кожата при излагане на действието на ултравиолетовите лъчи на слънцето. При излагане на слънце на незащитена кожа на лицето и ръцете дори и само за 15 минути дневно се произвежда достатъчно от този витамин за хора със светла кожа, а лицата с по-тъмна кожа се нуждаят от малко по-продължително излагане на слънце за да се синтезира достатъчно количество витамин D. В географските ширини, които са далеч от екватора обаче, поради по-слабото слънцегреене, този витамин може да не е възможно да се натрупа в кожата през зимата, особено, ако организмът не е изградил резерви от получена достатъчно слънчева светлина през лятото. На практика първите хипотези за връзка между витамин D и множествена склероза са направени, когато учените са осъзнали, че болестта има по-голяма честота в северните страни, където дефицитът на витамин D е по-широко разпространен.

Забелязано е също така, че повечето пациенти с множествена склероза са родени през пролетта и зимата и най-рядко сезонът на раждане е есента, т.е. налице е на пръв поглед странно сезонно разпределение. Учените допускат, че то може да отразява ниски нива на витамин D у майката по време на бременността.

Според най-новите проучвания има сериозни доказателства, че витамин D може да играе ключова роля в лечението на множествена склероза за в бъдеще. Установено е, че витамин D активира един от протеините, за който се смята, че е отговорен за ремонтирането на миелиновата обвивка на нервните клетки. При добавяне на витамин D към култура от стволови клетки, в които присъства именно този вид витамин, производството на олигодендроцити (клетките, произвеждащи миелин) се увеличава с около 80%.

Двете най-важни форми на витамин D са: D3 (холекалциферол), който представлява около 80% от общото количество и се произвежда в тялото при излагане на кожата на ултравиолетовите лъчи, а другата важна форма е D2 (ергокалциферол), който представлява около 20% от общото количество и се доставя чрез храни и добавки. Витамините D3 и D2 се транспортират в черния дроб, където се хидроксилират и се образува активния метаболит 25-хидроксивитамин D - 25(OH)D, познат също като калцидиол. Именно калцидиолът е основният индикатор за определяне на цялостния статус на витамин D в човешкия организъм. 

Искаш ли да провериш знанията си  (файл MS_04_3) за витамин D?

Тук можеш да прочетеш повече експертни мнения за ролята на витамин D при множествена склероза.

Витамин H е познат още като биотин. През 2015 година са публикувани резултатите от научно проучване при пациенти с пристъпно -  ремитентна и вторично  - прогредиентна МС. Проучвана е клиничната ефективност и безопасност от приложението на  Biotin (100-300 mg/дневно за 2-36 месеца). Според данните на авторите на проучването състоянието на пациентите, при които е назначен прием на Biotin е значимо по-добро от това на пациенти, при които не е назначаван витамин H. Не са докладвани странични ефекти. Авторите правят заключение, че добавянето на витамин H има благоприятен върху еволюцията на болестта с намаляване на нейната тежест. Но това е единично съобщение и проучванията продължават. Затова специалистите все още не препоръчват добавяне на  Biotin към хранителния режим. Наред с това необходимите дози са твърде високи, т.е. надвишават възможните дозировки в хранителните добавки и могат да бъдат назначавани само и единствено от лекар.

Съществуват доказателства, че хранителния режим има отношение към развитието и протичането на МС. За хората с МС е от особено важно значение да съблюдават здравословен начин на живот и да следят за изискванията на своя организъм. Спазването на определени хранителни навици може да бъде много полезно. Не съществува специална „диета за множествена склероза“, но болният с МС трябва да избира информирано храната си. Специалистите препоръчват да се спазва хранителен режим, който се доближава до този, препоръчван при сърдечно-съдови заболявания: бедна на наситени мазнини, богата на  омега-3-мастни киселини. Препоръчва се прием на много риба, плодове, зеленчуци, зърнени храни, храни с фибри, но е необходимо да се ограничи месото и трансмазнините.

Тютюнопушенето се разглежда като рисков фактор за развитие на множествена склероза. Редица проучвания установяват връзка между тютюнопушенето и риска от развитие на МС. Установено е, че рискът от развитие на болестта при пушачи е 1,5 пъти по-голям в сравнение с този на непушачите. Освен това е установена връзка между тютюнопушенето и други фактори на околната среда и генетичния риск. Установено е, че тютюнопушенето взаимодейства с фактори като Епщайн-Бар вирус (EBV) и нивата на витамин D.

Например, в едно проучване от Дания при 517 здрави хора се установява, че тютюнопушенето и кумулативните ефекти на тютюна са в положителна връзка с нивата на EBV антителата.

Тютюнопушенето се разглежда и като фактор влошаващ прогнозата при множествена склероза. Изследователите са открили връзка между тютюнопушенето и прогресията на болестта. Установено е, че при пушачите риска за развитие на вторично-прогредиентна форма е 3,6 пъти по-голям в сравнение с пациентите, които никога не са пушили.

В проучване, проведено от проф. Хилърт са участвали 728 пациенти с МС, които са пушили при поставяне на диагнозата. От тях 332 са продължили да пушат след диагнозата, а 118 са отказали цигарите в рамките на 1 година след диагностицирането, останалите са пушили от време на време. В проучването са включени и данни за 1012 пациенти с МС, които никога не са пушили. Анализът на резултатите от изследването показва, че всяка допълнителна година пушене след поставяне на диагнозата ускорява преминаването на МС към вторична прогресия с 4,7%. Освен това проучването установява, че пушачите достигат етапа на вторична прогресия на средна възраст от 48 години. При непушачите средната възраст на вторична прогресия е доста по-висока – 56 години.

Тези резултати от научни изследвания говорят, че е за пациентите с множествена склероза е от решаващо значение да преустановят тютюнопушенето.

Повече информация за методите за отказване от тютюнопушене, както и конкретни адреси, на които можеш да получиш подкрепа ще намериш на уебсайта на Коалиция за живот без тютюнев дим.