Фактори на средата при множествена склероза

Към наличие на причинно-следствена връзка между фактори от околната среда и МС насочват редица наблюдения:

• Епидемиологичните проучвания показват, че болестността при множествена склероза нараства с отдалечаване от екватора. 
• Факторите на средата по време на детството могат да окажат съществена роля в развитието на МС по-нататък в живота. Няколко изследвания на мигранти показват, че ако миграцията е осъществена преди 15 годишна възраст, мигрантът придобива предразположението характерно за новия регион. Ако миграцията е осъществена след 15-тата година от живота, мигрантът запазва податливостта характерна за родния му регион.
• Правени са и проучвания на т.нар. МС клъстъри. Когато хората, които живеят в близост един до друг и развиват МС, е напълно естествено да се постави въпроса дали МС е резултат от общо излагане на нещо в местната среда. Такива клъстерни проучвания има за Фарьорските острови, Охайо, Илинойс, Рочестър, Ню Джърси, Ел Пасо, Тексас, където са изследвани конкретни групи от случаи на множествена склероза поради съмнения за обща експозиция на фактор от околната среда. До момента не е потвърдено наличие на истински МС клъстер, т.е. не е доказано участие на фактор от околната среда, например инфекциозен агент или токсин.

Проучванията на потенциални МС клъстери са много трудни за извършване. Въпреки това, такива изследвания имат потенциала да ни кажат дали нещо в нашата среда може да предизвика МС или да допринесе за развитието на множествена склероза.

Инфекциозната етиология на МС на практика е обсъждана в продължение на повече от сто години и през това време голям брой вируси, както и други инфекциозни агенти са свързвани с болестта. Например, вирусът, който причинява морбили е обсъждан като причина за МС в миналото, но въвеждането на ваксинация и значимото ограничаване на морбили не е имало очевиден ефект върху разпространението на МС. Постепенно науката изключва възможността инфекциозен агент директно да води до развитието на МС.

Инфекциозната хипотеза предполага, че при МС работата на имунната система се променя от чужд агент, напр. вирус. имунните клетки (В-клетки, Т-клетки, които отделят субстанции, водещи до възпалание) преминават кръвно-мозъчната бариера, възприемат обвивката на нервните клетки (миелин) като нарушител и го атакуват. В норма би трябвало имунната система да защити миелина, а не да го атакува, но тъй като нейната функция вече веднъж е била увредена от предполагаемия вирусен агент, тя атакува собствена за организма тъкан и я разрушава. Болестите, при които се наблюдава този феномен на атака срещу собствени тъкани от страна на имунната система, се наричат автоимунни болести. 

Най-голям брой данни за ролята на инфекциозни агенти са се натрупали за вируса Епщайн-Бар (EBV) и за човешкия херпес вирус 6 (HHV-6). 

Научи повече за Епщайн-Бар вируса тук

Други обсъждани агенти са варицела-зостер вирус (VZV) и човешки ендогенни ретровируси (HERV).

Научи повече за човешките ендогенни ретровируси тук

Витамин D е известен още като „слънчевия витамин“ и се произвежда естествено от кожата при излагане на действието на ултравиолетовите лъчи на слънцето. При излагане на слънце на незащитена кожа на лицето и ръцете дори и само за 15 минути дневно се произвежда достатъчно от този витамин за хора със светла кожа, а лицата с по-тъмна кожа се нуждаят от малко по-продължително излагане на слънце за да се синтезира достатъчно количество витамин D. 

• На практика първите хипотези за връзка между витамин D и множествена склероза са направени, когато учените са осъзнали, че болестта има по-голяма честота в северните страни, където дефицитът на витамин D е по-широко разпространен.
• Забелязано е също така, че повечето пациенти с множествена склероза са родени през пролетта и зимата и най-рядко сезонът на раждане е есента, т.е. налице е на пръв поглед странно сезонно разпределение. Учените допускат, че то може да отразява ниски нива на витамин D у майката по време на бременността.
• Установено е, че витамин D активира един от протеините, за който се смята, че е отговорен за ремонтирането на миелиновата обвивка на нервните клетки. При добавяне на витамин D към култура от стволови клетки, в които присъства именно този вид витамин, производството на олигодендроцити (клетките, произвеждащи миелин) се увеличава с около 80%.

Научи повече за витамин D тук

Витамин B7 е познат още като биотин. Това е водоразтворим витамин, който участва в няколко ключови метаболитни процеса в тялото. Обосновката за използването на биотин при МС е, че той е кофактор за няколко ензима, участващи в производството на миелин, мастното вещество, което покрива нервните влакна и им помага да предават сигнали.  

През 2015 година са публикувани резултатите от научно проучване при пациенти с пристъпно -  ремитентна и вторично  - прогредиентна МС. Проучвана е клиничната ефективност и безопасност от приложението на  Biotin (100-300 mg/дневно за 2-36 месеца). Според данните на авторите на проучването състоянието на пациентите, при които е назначен прием на Biotin е значимо по-добро от това на пациенти, при които не е назначаван витамин B7. Не са докладвани странични ефекти. Но това е единично съобщение и проучванията продължават.

Затова специалистите все още не препоръчват добавяне на  Biotin към хранителния режим. Важно е да се отбележи, че високите дози биотин могат да причинят странични ефекти, включително кожен обрив, стомашно-чревно разстройство и повлияване на резултатите от лабораторните изследвания. Наред с това необходимите дози са твърде високи, т.е. надвишават възможните дозировки в хранителните добавки и могат да бъдат назначавани само и единствено от лекар. Следователно всеки, който обмисля да използва биотин за МС, трябва първо да говори със своя невролог.

Новини за ролята на биотин при МС:

При прогресираща МС не се препоръчва високодозиран биотин

Съществуват доказателства, че хранителния режим има отношение към развитието и протичането на МС. За хората с МС е от особено важно значение да съблюдават здравословен начин на живот и да следят за изискванията на своя организъм. Спазването на определени хранителни навици може да бъде много полезно. Не съществува специална „диета за множествена склероза“, но болният с МС трябва да избира информирано храната си. Специалистите препоръчват да се спазва хранителен режим, който се доближава до този, препоръчван при сърдечно-съдови заболявания: бедна на наситени мазнини, богата на  омега-3-мастни киселини. Препоръчва се прием на много риба, плодове, зеленчуци, зърнени храни, храни с фибри, но е необходимо да се ограничи месото и трансмазнините.

Научи повече за препоръчваната диета при МС тук

Тютюнопушенето се разглежда като рисков фактор за развитие на множествена склероза: 

• Установено е, че рискът от развитие на болестта при пушачи е 1,5 пъти по-голям в сравнение с този на непушачите.
• Има връзка между тютюнопушенето и други фактори на околната среда и генетичния риск - тютюнопушенето взаимодейства с фактори като Епщайн-Бар вирус (EBV) и нивата на витамин D.
• Тютюнопушенето се разглежда и като фактор, влошаващ прогнозата при множествена склероза. Изследователите са открили връзка между тютюнопушенето и прогресията на болестта. Установено е, че при пушачите риска за развитие на вторично-прогредиентна форма е 3,6 пъти по-голям в сравнение с пациентите, които никога не са пушили. Всяка допълнителна година пушене след поставяне на диагнозата ускорява преминаването на МС към вторична прогресия с 4,7%. Освен това проучването установява, че пушачите достигат етапа на вторична прогресия на средна възраст от 48 години. При непушачите средната възраст на вторична прогресия е доста по-висока – 56 години.

Тези резултати от научни изследвания говорят, че е за пациентите с множествена склероза е от решаващо значение да преустановят тютюнопушенето.

Повече информация за методите за отказване от тютюнопушене, както и конкретни адреси, на които можеш да получиш подкрепа ще намериш на уебсайта на Коалиция за живот без тютюнев дим.

Новини за ролята на пушенето при МС:

Пушенето на наргиле увеличава значимо вероятността за развитие на множествена склероза