Какво е аспартам?
Аспартамът е съставката, която прави много напитки (преди всичко Кока-Кола) „леки“, „нискокалорични“ или „диетични“, съдържа се и в много храни. През 1965 година химикът Джеймс Шлатер случайно открива подсладител, известен като аспартам. Преди одобрението на аспартама, в началото на 80-те години, от Американската Агенция по Храните и Лекарствата (FDA), са правени обширни научни изследвания, които доказват неговата безопасност както при животни, така и при хора. Тъй като е невъзможно да се открият всички нежелани реакции в проучванията преди пускането на пазара, аспартамът е преминал и задълбочено постмаркетингово наблюдение, за да се гарантира, че добавката е безопасна.
Как метаболизира аспартама в организма?
Аспартамът се метаболизира от храносмилателни ензими до три често срещани хранителни компонента: аминокиселини, аспарагинова киселина и фенилаланин. Могат да се открият и малки количества метанол. Приемът на месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци води до същите метаболити, но в по-големи количества от аспартама. Например, в чаша мляко има шест пъти повече фенилаланин и 13 пъти повече аспарагинова киселина, в чаша доматен сок има шест пъти повече метанол от напитка със същия размер, подсладена с аспартам. Специалистите считат, че е невъзможно хората да усвоят достатъчно аспартам, за да повишат нивата на тези метаболити до опасно ниво.
Митовете за аспартама?
След пускането на аспартама на пазара започват да се появяват съобщения, в които се твърди, че аспартамът причинява здравословни проблеми. Тези съобщения карат FDA да поиска разследване от Центъра за контрол на заболяванията (CDC). Анализирани са повече от 500 доклада за здравословни проблеми, свързани с аспартам. Те са разделени в две категории: 2/3 от хората са имали неврологични проблеми, а 1/3 са били със стомашно-чревни оплаквания. Неврологичната симптоматика, която е съобщавана е главоболие, промяна в настроението, безсъние, замаяност и умора. CDC отбеляза също, че няма научни доказателства в подкрепа на твърдението, че аспартамът може да причини някои заболявания (напр. множествена склероза, лупус и др.).
Измамата на Нанси Меркъл?
В интернет се въртят статии, които твърдят, че аспартамът е причина за различни заболявания, включително МС, лупус, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, вродени дефекти, мозъчни тумори и припадъци. Връзката между МС и аспартама се предполага, че започва да набира популярност от статия, от 1995 година, в която се твърди, че аспартамът причинява МС и последващи верижни публикации в интернет. Тази статия е наричана често „Измамата на Нанси Меркъл“, защото съобщението се приписва на „Нанси Меркъл“, но все още никой не се е самоидентифицирал като автор. Липсват идентификационни данни, не се цитират изследвания или научни източници.
Във връзка с тези твърдения, още на 14 октомври 2003, една от най-големите организации в света (Националната Общност за Множествена Склероза - National Multiple Sclerosis Society, NMSS)* отправя следните предупреждения:
- Твърденията не са доказани научно.
- Няма данни за "епидемии" на множествена склероза, лупус и някои от другите заболявания както се твърди в статиите.
- Няма доказателства, че авторите на твърденията имат научни, медицински или академични данни, нито има доказателства, че са направили научни изследвания в подкрепа на твърденията си.
- Няма публикувани, рецензирани научни изследвания, които да подкрепят твърденията, изложени в статиите.
*NMSS е организация с нестопанска организация със седалище в Ню Йорк. Организацията финансира изследвания, застъпва се за социални и политически промени, осигурява образование и спонсорира услуги, които помагат на хората с МС и техните семейства.