Пристъп на множествена склероза

Пристъпите при множествена склероза се означават още като рецидив или обостряне.

Развитие на пристъп означава, че у пациент с поставена диагноза множествена склероза внезапно се появят нови симптоми или старите симптоми се влошават. За да се приеме, че става въпрос за нов пристъп, новите или влошаващи се симптоми трябва да продължават най-малко 24 часа и трябва да са изминали поне 30 дни от предишния пристъп.

Съгласно Националния консенсус за диагностика и лечение на множествена склероза¹ критериите за настъпване на нов пристъп на заболяването са:

• Поява на нов неврологичен симптом
• Поява отново на стар симптом
• Влошаване на съществуващ симптом с над 0,5 по скалата на Kurtzke
• Продължителност повече от 24 часа
• Отсъствие на повишена телесна температура и интеркурентни заболявания
• Предхождащ период на стабилност или подобрение най-малко 30 дни.

Важно е да се знае, че промяната в състоянието с поява на някакви симптоми във връзка с някакво друго заболяване в организма, инфекция или повишаване на температурата се определя като псевдопристъп. Наред с това е възможно при протичането на множествената склероза да се развият внезапни и краткотрайни пароксизмални симптоми.

Симптомите на пристъпа се различават при различните болни и често варират по тежест у един и същ болен. Те могат да бъдат много леки и да повлияят съвсем слабо ежедневните дейности, но могат да бъдат и подчертано тежки и да се стигне до необходимост от болнично лечение. Във връзка с това е необходимо всяка промяна в състоянието да бъде преценена от лекар, не правете грешката да се самодиагностицирате с пристъп или да си поставяте диагнози по прочетено или чуто.

От критично важно значение, за проследяването на хода на болестта и за вземането на решения за лечението, е навременното и точно записване на симптомите и тяхното развитие в дневник на пациента.

По време на пристъпа клетките на имунната система, които като пазачи съществуват спокойно в организма, решават че има атака, активират се и прилепват към кръвно-мозъчната бариера. Поради отделянето на възпалителни вещества от тези клетки бариерата се уврежда, клетки от имунната система проникват в централната нервна система и се случва атака срещу миелиновата обвивка на нервните влакна. Следователно основното, което се случва при пристъп е демиелинизация. Поради демиелинизацията нервният импулс не се предава правилно и се развиват различни симптоми в зависимост от местата в централната нервна система, където се е развил патологичния процес.

След преминаване на острото възпаление може да има частично възстановяване на миелиновата обвивка (настъпва междупристъпния период) или невъзстановените зони се заместват от белег (запълване със съединителна тъкан). Може и да се стигне до разкъсване и загуба на нервното влакно. В тези случаи възстановяването след пристъпа е непълно и функцията се уврежда трайно.