Пристъп на множествена склероза

Пристъпите при множествена склероза се означават още като рецидив или обостряне.

Развитие на пристъп означава, че у пациент с поставена диагноза множествена склероза внезапно се появят нови симптоми или старите симптоми се влошават. За да се приеме, че става въпрос за нов пристъп, новите или влошаващи се симптоми трябва да продължават най-малко 24 часа и трябва да са изминали поне 30 дни от предишния пристъп.

Съгласно Националния консенсус за диагностика и лечение на множествена склероза¹ критериите за настъпване на нов пристъп на заболяването са:

• Поява на нов неврологичен симптом
• Поява отново на стар симптом
• Влошаване на съществуващ симптом с над 0,5 по скалата на Kurtzke
• Продължителност повече от 24 часа
• Отсъствие на повишена телесна температура и интеркурентни заболявания
• Предхождащ период на стабилност или подобрение най-малко 30 дни.

Важно е да се знае, че промяната в състоянието с поява на някакви симптоми във връзка с някакво друго заболяване в организма, инфекция или повишаване на температурата се определя като псевдопристъп. Наред с това е възможно при протичането на множествената склероза да се развият внезапни и краткотрайни пароксизмални симптоми.

Симптомите на пристъпа се различават при различните болни и често варират по тежест у един и същ болен. Те могат да бъдат много леки и да повлияят съвсем слабо ежедневните дейности, но могат да бъдат и подчертано тежки и да се стигне до необходимост от болнично лечение. Във връзка с това е необходимо всяка промяна в състоянието да бъде преценена от лекар, не правете грешката да се самодиагностицирате с пристъп или да си поставяте диагнози по прочетено или чуто.

От критично важно значение, за проследяването на хода на болестта и за вземането на решения за лечението, е навременното и точно записване на симптомите и тяхното развитие в дневник на пациента.

По време на пристъпа клетките на имунната система, които като пазачи съществуват спокойно в организма, решават че има атака, активират се и прилепват към кръвно-мозъчната бариера. Поради отделянето на възпалителни вещества от тези клетки бариерата се уврежда, клетки от имунната система проникват в централната нервна система и се случва атака срещу миелиновата обвивка на нервните влакна. Следователно основното, което се случва при пристъп е демиелинизация. Поради демиелинизацията нервният импулс не се предава правилно и се развиват различни симптоми в зависимост от местата в централната нервна система, където се е развил патологичния процес.

След преминаване на острото възпаление може да има частично възстановяване на миелиновата обвивка (настъпва междупристъпния период) или невъзстановените зони се заместват от белег (запълване със съединителна тъкан). Може и да се стигне до разкъсване и загуба на нервното влакно. В тези случаи възстановяването след пристъпа е непълно и функцията се уврежда трайно.

Съществуват ли фактори, които могат да отключат пристъп?

МС е сложно заболяване и специфичните причини за развитие на пристъп могат да варират от човек на човек. Все пак, някои фактори са идентифицирани като потенциално допринасящи за пристъпите при МС - наричаме ги тригери. Важно е да се отбележи, че тези фактори може да не причинят директно пристъп, но могат да увеличат риска или да влошат съществуващите симптоми. Някои от известните тригери са следните:

• Инфекции: Вирусни или бактериални инфекции, като грип или инфекции на пикочните пътища, могат потенциално да предизвикат пристъп.
• Стрес: Емоционалният стрес, безпокойството и дори физическите стресори могат да повлияят на имунната система и потенциално да допринесат за пристъп.
• Топлина и температурни промени: Излагането на гореща среда, напр. горещо време, горещи бани или сауни, може да доведе до временно влошаване на симптомите на МС при някои хора. По същия начин могат да повлияят и екстремно ниските температури.
• Физическо усилие: Пренапрежението, прекомерната физическа активност или изтощението могат да увеличат риска от пристъпи при някои хора с МС.
• Хормонални промени: Колебанията в нивата на хормоните, като тези, които се появяват по време на бременност или менструални цикли, могат да повлияят на симптомите на МС и честотата на пристъпите.
• Нередовно приложение на лекарства: Недоброто придържане към модифициращи хода на болестта терапии, може да увеличи риска от пристъпи. Изключително важно е назначената терапия да се прилага стриктно спрямо указанията, които са дадени от лекаря.
• Тютюнопушене: Тютюнопушенето се свързва с повишен риск от развитие на МС и може също да допринесе за прогресиране на заболяването и развитие на пристъпи.
• Дефицит на витамин D: Има някои доказателства, които предполагат връзка между ниските нива на витамин D и повишения риск от развитие на МС, както и потенциално повлияване на хода на заболяването.

Важно е да се запомни, че тези фактори не са универсални тригери за всеки човек, живеещ с МС. Това, което може да предизвика пристъп при един индивид, може да не засегне друг. Поддържането на здравословен начин на живот, следването на предписаната терапия, управлението на стреса и навременното обсъждането на индивидуалните проблеми със здравните специалисти са важни стъпки за управление на МС и намаляване на риска от пристъп.