Органи на речта

Централният отдел се състои от коровия център на речта, подкоровите възли, нервните пътища през главния и гръбначния мозък. 

Във функционално отношение кората на крайния мозък не е еднозначна. Тя се разделя най-общо на дялове – тилни, слепоочни, теменни и челни дялове, в които се разполагат центрове, отговарящи за различни функции.  Вместо да има гладка повърхност, мозъчната кора е покрита с издатини и гънки, което е изключително полезно, тъй като това увеличава повърхността ѝ, предоставя място за повече неврони и увеличава клетъчната маса. Поради прекръстосване на нервните пътища на нивото на гръбначния мозък или ствола, информацията от дясната страна се обработва в кората на лявата мозъчна хемисфера и обратното.

Коровият център на речта включва:

Двигателен център на речта

Двигателният център на речта (център на Брока), който е  локализиран в челния дял на лявото полукълбо (у десничари) и съответно дясното полукълбо (у левичари). 

Поражението на тази част води до болестно разстройство, наречено моторна афазия - болният загубва способността да говори, въпреки че няма засягане на говорната мускулатура. Характерно е, че пациентите с моторна форма на афазия осъзнават нарушението си.

Слухов център на речта

Слуховият център на речта (център на Вернике) е разположен в слепоочния дял на лявото полукълбо (у десничари). 

При увреждане на тази част от кората се наблюдава сензорна афазия – болният  чува чуждата реч, но не я разбира, самият той може да говори. Характерно е, че нарушението не се осъзнава от пациента. Речта е многословна и включва много грешно поставени срички, заменят се думи, използват не неподходящи думи, граматиката не е правилна (напр. употребяват се неправилни предлози, липсва съгласуване по род и число и т.н.) и поради това, че самият човек не осъзнава нарушението на речта си, липсва стремеж към коригиране на проблемите в речта.

Зрителен център на речта

Зрителният център на речта (център на четенето) заема ъгловата извивка на лявото полукълбо.

Това е областта, разположена между челния, слепоочния и тилния дял. Нейното разрушаване води до болестното състояние, наречено алексия – загуба на способността за четене. При алексия болният вижда, но не разпознава писмените знаци.

Двигателен център на писмената реч

Двигателният център на писмената реч (център на писането) е локализиран в челния дял на лявото полукълбо (у десничари), в задната част на средната челна извивка. Неговото увреждане води до състоянието аграфия – болният не може да пише, въпреки че са запазени движенията на ръката.

Периферният отдел е съвкупност от изпълнителни структури: кости, мускули, сухожилия, хрущяли и нерви. Конкретните структури са следните: бели дробове и трахея, гръклян (ларинкс) с гласни връзки, носна и устна кухина.  Първичната биологична функция на тези органи не е бил говора, а дишането и храносмилането. По-късно у човека се развиват говорни способности. Белите дробове не участват директно при звукообразуването, те доставят само необходимия въздух. От белите дробове въздухът преминава през трахеята и гръкляна, за да достигне до устната и носната кухина. Гръклянът  е мястото, където се извършва т.нар. фонация – т.е. озвучаването на издишаната струя посредством действието на гласните връзки, които се съкращават или отпускат. Гръклянът е тръбест орган, който се състои от хрущял. Хрущялите са свързани с мускули и сухожилия и поради тази причина гръклянът е подвижен. Същинското звукообразуване (артикулация) се извършва в артикулационния апарат. Това е т.нар. гласов канал или тракт, който включва гърлената, носната и устната кухина и има роля на резонатор.   

На практика всеки от нас приема говора за даденост. Едва когато се развие говорен проблем се замисляме колко сложен процес е всъщност. Нормалната реч разчита на множество системи, които трябва да работят безпроблемно заедно.

Системи, които се включват в речта

Дишане

Използване на диафрагмата за запълване на белите дробове и бавно, контролирано издишване при говор.

Глас (фонация)

Използване на гласните струни (с преминаващ въздушен поток) за издаване на звуци, които се различават по височина (висока или ниска), сила на звука и качество.

Резонанс

Регулиране на височината на мекото небце, за да се получи вибриране на гласа в устата или носа (влияе върху качеството на звука).

Артикулация

Използване на устните, езика и мекото небце за фина настройка на звука и яснота на речта.

Поток на речта

Резултат е от комбиниране на описаните системи, като същевременно се осъществяват подходящи корекции в скоростта на говорене, паузите и промените в силата на звука и акцента.