Витамин D има важна роля в организма за усвояването на калция и фосфора, но наред с това осигурява подкрепа за мозъка и мускулите и контрол на функциите на имунната система.
Ново проучване, което е представено пред форума на Американския комитет за лечение и изследване на множествената склероза (ACTRIMS) от февруари 2023, извежда заключението, че добавките с висока доза витамин D не намаляват риска от пристъпи при хора с пристъпно-ремитентна множествена склероза (ПРМС), при които вече е започната модифицираща хода на болестта терапия (МХБТ). Пълните резултати от проучването са публикувани в eClinicalMedicine.
Осъществено е клинично проучване фаза III, което сравнява високи и ниски дози витамин D, назначавани като добавка към глатирамер ацетат при възрастни с ПРМС.
Проучването носи името VIDAMS и е рандомизирано, двойно-сляпо, многоцентрово, контролирано проучване, проведено в шестнадесет неврологични клиники в Съединените щати. То обхваща 183 пациенти с ПРМС, на лечение с глатирамер ацетат. Участниците в проучването са разпределени на случаен принцип в две групи:
- Група с добавяне на витамин D ежедневно във висока доза (5000 международни единици (IU));
- Група с добавяне на витамин D ежедневно в ниска доза (600 IU; типичното препоръчително количество).
И двете групи са продължили лечението с глатирамер ацетат. Добавянето на висока, респективно ниска доза витамин D е правено в продължение на 96 седмици (около две години).
По принцип референтните стойности на витамин D се определят в различни мерни единици – ng/ml (нанограм на милилитър) или nmol/l (наномол на литър) и означават следното:
- 40-80 ng/ml (100-150 nmol/l) - здравословно ниво;
- 20-40 ng/ml (50-100 nmol/l) - лек дефицит;
- под 20 ng/ml (50 nmol/l) - тежък дефицит.
При включването в проучването средните кръвни нива на витамин D във всяка група са били по-ниски от 30 ng/mL, т.е. лек дефицит на витамин D.
По време на проучването, средните кръвни нива на витамин D в групата с ниска доза остават сравнително стабилни, достигайки средно 30,3 ng/mL след две години лечение, а в групата с висока доза, показват значително увеличение, достигайки средни кръвни нива от 52,5 ng/ml.
Резултатите от проучването показват, че не е достигната първичната крайна точка, а именно да се докаже, че високата доза витамин D може да намали честотата на пристъпите при пациенти с ПРМС. По време на проучването са регистрирани пристъпи при 34% от пациентите в групата с високи дози и 32% от тези в групата с ниски дози, т.е. липсва статистически значима разлика. В допълнение не са установени и достоверни разлики в броя на новите или уголемяващите се лезии или на активните възпалителни лезии при магнитно-резонансна томография (МРТ) .
Наред с тези резултати, в хода на проучването е установено, че употребата на добавки с витамин D изглежда като цяло безопасна. Не е установена хиперкалцемия (по-високи от нормалните нива на калций) при пациентите. Трима пациенти са развили камъни в бъбреците или пикочните пътища, като при двама това вероятно е свързано с добавката на витамин D, която са приемали.
Основните изводи, които правят изследователите са следните:
- предписването на висока доза витамин D с цел намаляване на клиничната и образната активност на заболяването при установена ПРМС не изглежда полезно;
- може да са необходими още по-високи нива на витамин D, за да се постигне ефект.
„Бъдещите изследвания включват планиран мета-анализ, използващ индивидуални данни на ниво пациент, за да се увеличи размерът на извадката и статистическата мощност и да се проучат допълнително тези въпроси“, добавят учените.
Изводите за пациентите от това и подобни научни проучвания следва да бъдат:
- Медицината непрекъснато се развива и се натрупват нови и нови доказателства за причините за болестите и възможностите за тяхното лечение;
- Не бива да се доверяваме на гръмки заглавия и „изпитани“ съвети от научно-популярни източници;
- Всяко решение за прием на хранителна добавка следва да бъде взето след консултация с лекуващия невролог, който има опита и знанията да прецени дали са необходими допълнителни изследвания и прием на хранителни добавки.
Съветите за хигиенно-диетичен режим при пациенти с МС, съгласно Националния консенсус за диагностика и лечение на множествена склероза на Българското дружество по неврология са следните:
- достатъчна почивка и избягване на физическа и умствена преумора;
- предпазване от преохлаждане и прегряване;
- предпазване от простудни заболявания;
- намаляване на солта и на животинските мазнини в диетата за сметка на диета, богата на полиненаситени (линолова) мастни киселини и витамин D и спиране на тютюнопушенето;
- лечебна физкултура.
Повече за биологичната роля на витамин D, за начина по който този витамин се доставя в организма и храните, които го съдържат можеш да научиш тук.
