Херман Опенхайм (Hermann Oppenheim) е немски невролог, чието име е свързано с болестта на Опенхайм (1900) (Amyotonia congenita), знакът на Опенхайм (1902). Той е и първият, който е описал синдрома на неспокойните крака като неврологично заболяване и е изградил теорията за фамилен компонент. През 1911 година Опенхайм описва синдрома на „безполезната ръка“ като класическо, но необичайно представяне на множествена склероза, при което ръката губи полезната си функция поради загуба на дълбоката сетивност, но при сравнително запазена двигателна функция. Този синдром се дължи на демиелинизация в задните колони на шийния гръбначен мозък.
