Идеята е, че всеки ден имаме определено количество енергия, което можем да използваме. То се измерва с брой лъжички (например 12 или 20) и за всяка дейност се дава определен брой от тях.
В хубавите дни можеш да започнеш деня с 20, но в лошите да имаш само 2 и те да ти стигнат колкото да станеш и да си измиеш зъбите.
Това е нагледен начин да обясниш:
- Как така не можеш да се прибереш до вкъщи, носейки чанта с покупки със себе си без да припаднеш от изтощение.
- Защо не можеш да се вдигнеш от мястото си в трамвая, макар че пред теб стои възрастна жена, която сигурно също има нужда от него.
- Защо понякога не успяваш да купиш всичко, което ти е необходимо за здравословен обяд, понеже цялата ти енергия е отишла в опити да стоиш прав/а.
И още много такива необясними за хората около теб неща, неща които ги карат да мислиш, че всичко е в резултат от ленивост.
Тази теория има едно много голямо предимство – напомня ти никога да не стигаш до последната лъжичка, защото тогава нещата стават твърде сложни.
„По времето, когато ми се струваше, че енергията ми е безкрайна, или поне като за 50 лъжички, почти винаги изхабявах по 55 от тях и дори не си давах достатъчно време да се възстановя след това. Ето защо после ми се наложи да се науча да живея с по-малко от 5 на ден. Възможно е, но те кара да приоритизираш нещата с безмилостна решителност, чиято необходимост трудно може да се обясни на други хора.“ Кристин Мизерандино
И все пак, следващия път, когато ти се наложи да обясняваш, пробвай да го направиш по метода с лъжичките.
Ако искаш да научите повече за теорията за лъжичките, Елена Енева е превела статията на Кристин Мизерандино и можеш да я прочетеш в нейния сайт: Какво е да си болен от хронично заболяване: примерът с лъжичките.
