Френският учен Пол Брока придобива световна популярност с откриването на рече-двигателния център в мозъчната кора. Брока прави това откритие през 1861 година при аутопсия на пациент от приют за психично болни мъже „Бисетр“ в Париж. Пациентът е страдал от заболяване, което в наши дни е известно като алалия (болният не може да говори, въпреки че разбира всичко и се опитва да участва в разговора чрез нечленоразделни звуци). Пациентът на Брока е имал възможност за произнасяне на една единствена сричка – тан. Поради това, той е запомнен като господин Тан. При аутопсията Брока установява област със значимо увреждане в лявото полукълбо на мозъка. Днес тази зона е позната на анатомите като двигателен център на речта или зона на Брока.
Точната роля на зоната на Брока в речта все още се проучва. Счита се, че тази зона има основно значение за движенията на мускулите, които имат участие в речта, но наред с това се допуска, че участва във вербалната памет, синтаксиса, граматиката, както и в разбирането на речта.