Клетъчното сигнализиране представлява система от сигнали, които позволяват клетките на многоклетъчния организъм, какъвто е човека, да „си говорят“ и да координират своята дейност. Стотиците сигнални молекули, които се образуват от клетките, могат да се секретират и да преминават клетъчната мембрана или да останат плътно свързани с клетъчната мембрана на съответната клетка. Тези сигнални молекули могат да бъдат протеини, аминокиселини, нуклеотиди, стероиди, производни на мастните киселини и даже разтворени газове като азотен и въглероден оксид. Независимо от природата на сигналните молекули те се свързват обикновено със специални рецептори (клетъчни рецептори), намиращи се в прицелните клетки. В резултат на това взаимодействие се осъществява каскада от вътреклетъчни реакции, променящи състоянието на клетката.
