Вернике е немски психиатър и невропатолог, който през 19 век описва зона в мозъка, отговорна за речта. През 1873 г. Вернике e лекувал пациент с инсулт. Той установява, че говорът на пациента не е засегнат, но липсва осъзнаване на самия разговор. При задаване на въпрос пациентът давал отговори, които са лишени от смисъл (в контекста на въпроса) и са неправилно структурирани граматично. След смъртта на пациента, при аутопсията, Вернике открива лезия в задния париетален и темпорален лоб на лявото полукълбо. Той заключва, че този регион, който е близо до слуховия регион на мозъка, участва в разбирането на речта. По това време Карл Вернике е едва 26-годишен и публикува научен труд, в който за първи път описва афазия или както той самият я нарича афазия на контрола (на немски Leitungsaphasie). Така всъщност Вернике описва първото психиатрично заболяване (афазия) с добре установен патологичен субстрат. Поради това Вернике е считан за един от най-видните представители на психиатрията, който е вярвал, че психичните заболявания зависят от физиологията на мозъка. Той счита, че психичните разстройства могат да се дължат на органични причини, засягащи специфични зони на мозъчната кора и следователно те могат да бъдат използвани за определяне на функциите на тези области. Вернике освен това разработва и теорията за господството на едното полукълбо над другото във функционирането на мозъка.
Днес загубата на способността да се разбира човешката реч, която настъпва, когато е засегната зоната на Вернике, се нарича сензорна афазия.
