Пирамидната система е част от двигателния път, който осъществява волевата двигателна дейност и се състои от централен (горен) двигателен неврон и периферен (долен) двигателен неврон. В основата си централният двигателен неврон се състои от няколко пътища, които са обединени под названието пирамиден път.
Централният двигателен неврон започва от предната централна извивка, петия слой на мозъчната кора, където са разположени големите пирамидни клетки.
Тази част на мозъчната кора е соматотопично разпределена, т.е. мускулите на тялото са проектирани върху нея по точно определен начин – ганглийните клетки за мускулите на пикочния мехур и за долните крайници са разположени най-високо, следва областта с ганглийни клетки, инервиращи мускулите на трупа и горните крайници, а в най-долните области на предната централна извивка са клетките, даващи инервация за мускулите на главата, езика, респираторните и рече-двигателни мускули.
Пирамидният път се спуска към гръбначния мозък, като минава през вътрешната капсула, мозъчните крачета, моста, образуват компактен сноп, оформящ пирамидите в продълговатия мозък. На границата между продълговатия и гръбначния мозък по-голяма част от влакната се прекръстосват и оформят част от латералните стълбове на гръбначния мозък. Централният двигателен неврон завършва като образува синапс с мотоневроните в предния рог на гръбначния мозък, където за активиране или потискане роля играят и интерневроните. Малка част от пирамидния път не се кръстосва. Тези влакна образуват прав пирамиден път като неговото значение е да инервира мускулатурата на трупа. Част от пирамидните клетки в мозъчната кора, намиращи се в най-ниските отдели на предната централна извивка, дават началото на така наречения кортико–булбарен път, който минавайки през вътрешната капсула и мозъчните крачета се кръстосва на различни нива в мозъчния ствол и завършва в моторните ядра на черепно-мозъчните нерви на противоположната страна.
От физиологична гледна точка пирамидният път е най-добре развит при приматите и човека в сравнение с другите бозайници. Той притежава дебели миелинови влакна с бърза проводимост, които завършват в алфа – мотоневроните на шийното и поясното задебеление на гръбначния мозък. Инервират дисталните мускулни групи на крайниците за фини движения. Пирамидният път притежава и тънки миелинови проводници с малка скорост на провеждане на импулса, но тяхната роля е слабо проучена.
