Ретикуларната формация е набор от повече от 100 неврони, които се простират от гръбначния мозък до таламуса. Подреждането на аксоните и дендритите на тези неврони прилича на мрежа (от латински "rete", което означава "мрежа") и от това произхожда името на тази мозъчна структура.
Телата на невроните на ретикуларната формация са групирани в ядра и влияят върху сърдечно-съдовия и моторен контрол, също така участват в контрола на болката, съня и привикването. Тези неврони се свързват директно или индиректно с всички нива на нервната система. Ретикуларната формация получава множество влакна от сетивните пътища и изпраща тези сигнали към мозъчната кора. Тази функция се осъществява чрез ретикуларната активационна система (РАС), която също е известна като възбуждаща система нагоре. В тази система се събират мисли, вътрешни усещания и външни влияния. РАС е описана за пръв път през 1949 година от Магун и Моруци. Счита се, че РАС филтрира входящата информация и оказва влияние върху онова, което забелязваме, степента на възбуда и преценява коя информация да не получи достъп до мозъка. Тя действа буквално като сито, през което преминават определени сигнали от външния свят. Именно по този начин ние можем да фокусираме вниманието си. Ако случващото се около нас ни е познато и сме свикнали с него, РАС игнорира средата и не подава сигнал “Внимание!”. Тогава мозъкът ни е в покой и се съсредоточаваме върху каквото искаме. Ако обаче постъпващата информация (образ, звук, допир, мирис, вкус) е неочаквана или не обработвана досега, РАС я насочва към кората и мозъкът ни се активира, за да може да отговори на новата реалност и да реагира.
По този начин ретикуларната формация ни позволява да бъдем будни. Счита се, че по-голямата й активност води до по-интензивно състояние на тревога.
