Възможности за амбулаторно проследяване при множествена склероза

За да поговорим за целта и особеностите на амбулаторно наблюдение при хора, живеещи с множествена склероза, в студиото на SmartMS, гостува д-р Михаела Сергеева, която е специалист невролог с над 15 години клиничен опит и защитена дисертация в областта на неврологията.

Има ли разлики при проследяването на пациентите с МС от специализираните неврологични комисии и от невролозите от доболничната помощ?

Разлика има и тя се дължи на следните фактори:

1. Специализираните комисии към лечебните заведения за болнична помощ проследяват пациентите, които са на лечение с така наречените скъпоструващи терапии или модифициращи хода на болестта медикаменти. Тези комисии се наричат експертни, защото в тях членуват тесните експерти с голям опит при лечението на множествена склероза. Тяхната дейност е насочена към:
   • Определяне на най-добрия медикамент;
   • Проследяване на състоянието на пациента;
   • Преценка на ефективността на лечението и необходимостта от промени в терапията.

2. Грижа за пациента в доболничната помощ. Специалистите невролози в амбулаторните кабинети:
   • проследяват пациентите в извънпристъпните периоди;
   • консултират ги за появили се оплаквания и определят дали става въпрос за пристъп;
   • дават мнение за необходими изследвания;
   • отговарят на въпроси, свързани с начина на живот и хранене;
   • дават съвети на пациентите във връзка с лечението на придружаващи заболявания и дали те биха имали отражение върху МС и лечението на множествена склероза. 

Има и две групи пациенти, които заслужават специално внимание:

• пациентите, които не се лекуват по здравна каса и не подлежат на наблюдение от комисиите, техните единствени невролози са тези от доболничната помощ;
• пациентите, които са трудно подвижни, за тях невролозите от доболничната помощ би трябвало да имат часове за домашни посещения.

Какво включва диспансеризацията по линия на НЗОК?

Множествената склероза е едно от заболяванията, които подлежат на диспансерен контрол от тесен специалист. Диспансерен невролог е невролог от доболничната помощ, който познава пациента и практически е неговия личен невролог. Тези невролози проследяват състоянието на пациента и диагностицират или изключват проблеми в неговото състояние.

Диспансеризацията е лесно достъпна: 

Пациентът получава еднократно от личния си лекар направление за невролог.

Диспансеризацията осигурява по-лесен достъп до специалист:

Пациентът не се нуждае от ново направление за всяко следващо посещение при диспансерния невролог. Честотата на консултациите понякога е по-голяма от определените от НЗОК лимити от два прегледа годишно.

Диспансеризацията осигурява осъществяване на изследвания:

Диспансерният невролог може да даде талон за скъпоструващи изследвания, напр. магнитен резонанс, евокирани потенциали, някои лабораторни изследвания.

Диспансеризацията осигурява достъп до други специалисти:

Диспансерният невролог може да даде талон за консултация с друг специалист при необходимост.

Колко често е необходим магнитен резонанс и винаги ли трябва да е с контраст?

Магнитният резонанс е безценен при поставяне на диагнозата, отхвърляне на други диагнози и проследяване на заболяването. Трудно е да бъде определен интервала, но:

• при пациенти, които са добре, в дълготрайна ремисия са, нямат промяна в терапията, магнитният резонанс с контраст да се препоръчва веднъж в годината;
• при пациенти с по-чести пристъпи, проблеми с лечението, поява на нетипични симптоми може да се наложи по-често осъществяване на магнитен резонанс по преценка на специалиста.

Трябва да се помни, че проследяването на МС означава разговор с лекаря, преглед и коментар на находките от лабораторните изследвания.

Необходимо ли е в междупристъпните периоди да се търси периодично консултация с невролог?

Множествената склероза е хронична болест и е потенциално прогресиращо заболяване.

МС се развива бавно и симптомите се случват неусетно за пациента и той самия не може добре да прецени, че има някаква промяна в състоянието му.

Необходимо е два пъти в годината да се прави консултация с невролог.

Защо не всички пациенти с МС приемат модифицираща хода на болестта терапия?

Причините могат да бъдат различни:

Може сам пациентът да е избрал да не се лекува с тези медикаменти. Тези пациенти трябва да бъдат информирани за рисковете от такова решение и да направят информиран избор.

Има пациенти, които са отпаднали поради критериите на здравната каса.

За някои форми на болестта, например вторично прогресиращата МС все още няма медикамент, който да се заплаща от НЗОК.

Необходимо ли е новодиагностицираните пациенти още след поставяне на диагнозата да изберат своя личен невролог?

МС е болест за цял живот и още след поставяне на диагнозата пациентът трябва да намери своя невролог от доболничната помощ и съответно специализирана комисия, която да прецени възможността за лечение със скъпоструващи медикаменти.

Диагнозата множествена склероза е стрес не само за пациента, но и за семейството му.

Кои са симптомите, при поява на които следва да се потърси без отлагане консултация със специалист?

Болестта, протича с много симптоми, но могат да се откроят следните:

• Двигателна симптоматика, като слабост в ръка или крак, по-бърза умора при ходене, нарушена походка, намалена скорост при ходене, залитане, затруднения при движения изискващи прецизност, т.нар. пипкави неща;
• Зрителни нарушения, като трудно фокусиране на погледа или намалено зрение с едното или двете очи;
• Сетивни симптоми, напр. изтръпване, намалена чувствителност;
• Тазово-резервоарни нарушения;
• Проблеми с паметта;
• Изразена умора.