Ваксинации при множествена склероза

Ваксините са продукти, които съдържат:

• жив инфекциозен агент, нарича се отслабена (атенюирана) ваксина
• убит щам на инфекциозен агент, нарича се инактивирана ваксина

Съдържащите се във ваксината антигени се възприемат като чужди от имунната система, задейства се имунен отговор и целта е да се създаде имунитет, така че при среща с патогена да не настъпи заболяване. От използваните в България ваксини, тези срещу туберкулоза (БЦЖ), морбили/паротит/, рубеола, ротавирус, варицела, ваксината срещу жълта треска и назалната форма на противогрипна ваксина (спрей за впръскване в носа) са живи, останалите ваксини са инактивирани.

Според броя на антигените ваксините са два вида:

• моновалентни (съдържат само един щам на микроба)
• поливалентни (съдържат повече от един щам на микроба)

Освен това ваксините могат да съдържат антигени на един патоген (защитават срещу едно конкретно заболяване) или да бъдат насочени към няколко различни патогена (комбинирана ваксина).

Ваксините са строго тествани и непрекъснато проследявани за безопасност. Тяхното приложение подлежи на регулация във всяка отделна държава от Европейския съюз. Справка за задължителните и препоръчителни имунизации може да бъде направена на сайта на Министерството на здравеопазването.

Множествената склероза е автоимунно заболяване и тъй като ваксинацията променя имунната система, е разумно да се търси възможно взаимодействие между ваксините и автоимунните заболявания. Като се има предвид, че всеки получава ваксинации в даден момент (съгласно имунизационния календар или при някакви обстоятелства, напр. пътуване или епидемиологична обстановка), наистина е важно всяка възможна връзка да бъде внимателно проверена.

Може ли ваксинацията да причини множествена склероза?

Настоящите данни не предполагат, че ваксинациите са причина за множествена склероза.

Възможната връзка между ваксинациите и развитието на множествена склероза се изследва в редица проучвания. През 2018 година е осъществено мащабно проучване на всички публикувани данни за ваксината срещу хепатит В и проучване на данните за ваксината срещу човешки папиломавирус (HPV) и не е доказана връзка между тези ваксини и множествена склероза или друго автоимунно заболяване.Други изследователи са проучвали ваксините срещу грип, морбили/паротит/, рубеола, полиомиелит, коремен тиф и БЦЖ. Заключенията са, че нито една от тези ваксини не води до повишен риск от развитие на множествена склероза. Има дори доказателства, че БЦЖ ваксината може да забави прогресията от клинично изолиран синдром до развита множествена склероза. Направен е и извод, че ваксинациите срещу дифтерия и тетанус могат да бъдат свързани с намален риск от развитите на множествена склероза.

Ефективни ли са ваксините за хора с множествена склероза?

Ваксините работят, като карат имунната система да е готова да отговори на инфекция със съответния патоген. Някои променящи хода на болестта лекарства потискат имунния отговор с цел да се контролира самото автоимунно заболяване, но това би могло да направи отговорът към ваксините по-малко ефективен.    

В проучване от 2018 година е направен анализ на данните за ваксинацията срещу грип. Авторите са установили, че противогрипната ваксина е ефективна при пациенти с множествена склероза и води до защита от грипната инфекция.

Безопасни ли са ваксините за пациенти с множествена склероза?

Често пациентите с множествена склероза се притесняват, че прилагането на ваксина може да е рисков фактор за развитието на пристъп. В проучване от 2011 година е осъществен системен  преглед на литературата върху ефекта от различни ваксини при пациенти с множествена склероза. Анализиран е ефекта от много ваксини – БЦЖ,  морбили/паротит/, рубеола, хепатит В, грип, полиомиелит и коремен тиф. Не са установени доказателства, че тези ваксинации увеличават краткосрочния риск от пристъпи.

В проучване на немско-австрийски научен екип от август 2019 година се докладва, че съществуват известни доказателства, че поне ваксиналният щам на жълта треска, който се получава от естествено срещащ се вирус, който не е загубил напълно своята невротоксичност, е в състояние да провокира пристъпи при пациенти с множествена склероза. Трябва обаче да се има предвид, че пациентската кохорта е получила имуномодулиращо лечение и размерът на извадката на това проучване е доста малък. Наред с това, основните потенциални имунологични механизми, които са отговорни за установената повишена честота на пристъпи, все още не са разбрани и са необходими по-големи проучвания, за да се потвърди тази връзка.

В изключително редки случаи имунизацията може да предизвика усложнения, но пациентите с множествена склероза нямат по-голям риск от усложнения от общата популация. От друга страна, самото развитие на инфекция силно увеличава риска от пристъп при множествена склероза. На пациентите с множествена склероза се препоръчва да се предпазят от инфекциозно заболяване, като прилагат редовно ваксините, които се препоръчват в съответната държава.

Изключения

• Ако пациентът не се чувства добре, например има развитие на рецидив, може да се препоръча отлагане на ваксинацията. Причината за това е, че основно изискване при прилагането на ваксина е човек да е в добро здраве, в противен случай ще бъде трудно да се установи разликата между симптомите на пристъп или друго заболяване и лоша реакция към ваксината.
• Ако се провежда терапия, която потиска имунната система, напр. митоксантрон, азатиоприн, метотрексат, циклофосфамид или стероиди, не трябва да бъдат прилагани атенюирани ваксини, тъй като рискът за развитието на съответната болест е по-голям заради непълната реакция на организма поради потиснатата имунна система.   

Уверете се, че вашият лекар е запознат с всички лекарства, които приемате!

Съществуват ли специални съображения за ваксинирането при пациенти с множествена склероза?

През 2019 година експертите от Американската академия по неврология (AAN) са анализирали наличните научни доказателства за инфекции и употреба на ваксина при множествена склероза и са направили препоръки в Ръководство за практиката: Инфекции и употреба на ваксини при множествена склероза.  

1. Пациентите, които са със сериозен пристъп, засягащ способността им да осъществяват ежедневните си дейности, трябва да отложат ваксинацията до 4-6 седмици след началото на пристъпа.
2. Инактивираните ваксини се считат за безопасни за пациенти с множествена склероза, включително за тези, които приемат модифициращи хода на болестта терапии.
3. Живите и атенюирани живи ваксини обикновено не се препоръчват за хора с множествена склероза.
4. Пациентите на терапии, които са на имуносупресивна или хронична кортикостероидна терапия, трябва да се консултират с невролога си, преди да бъдат ваксинирани.
5. Пациентите не трябва да получават жива вирусна ваксина след курс на Lemtrada®.
6. Всички необходими живи и атенюирани ваксинации трябва да се прилагат най-малко 4 седмици преди човек да започне лечение с Ocrevus®. Когато е възможно, човек трябва да бъде ваксиниран с атенюирана ваксина най-малко 2 седмици, преди да започне лечение с Ocrevus.
7. Не се прилагат живи или атенюирани ваксини в рамките на 4 до 6 седмици преди лечението с Mavenclad®, по време на самото лечение и след него до момента, в който лекуващия лекар прецени, че това е възможно.   

В никакъв случай не трябва да се взема самостоятелно решение за прилагане на каквато и да е ваксина или съответно за отказ от ваксиниране без консултация с лекуващия лекар!

Съществуват ли указания за прилагането на противогрипна ваксина при пациенти с множествена склероза?

Ваксинацията играе изключително важна роля за предпазването на хората от грип. Според оценки ваксинирането само срещу сезонен грип в Европейския съюз предотвратява смъртта на 37 000 души всяка година.

Ваксинацията срещу грип настоятелно се препоръчва за лицата от рискови групи. Сред тях са възрастните хора, бременните жени, деца и възрастни с отслабена имунна система или хронични болести, при които е по-вероятно да се развие тежка форма на заболяването. Сезонните грипни вируси всяка година се променят, ваксинирането срещу тях трябва да става ежегодно, за да се гарантира ефективността на ваксините.

Преди да се направи противогрипна ваксинация е необходимо да се обсъдят рисковете, ползите и подходящите срокове с лекуващия лекар.