Какво се случва когато неочаквано в живота ни навлезе болест, която не се лекува и изглежда ни е избрала за свой спътник през целия ни оставащ живот? Хората реагират по различен начин, но най-често споделяните емоции са:

В този момент в главата на човека нахлуват въпросите, породени от стреса: Да се боря ли? Да избягам ли? Да заровя ли глава в пясъка, докато всичко магически ме подмине?

Тези реакции са напълно нормални и от теб се иска да си дадеш време да ги изживееш. Особено мъчителен може да бъде въпросът: Кой има вина за това? Ще ти минават мисли да хвърлиш вината върху лекарите, върху себе си, върху близките, върху работата…постепенно този въпрос ще избледнее. Понякога обаче, човек застива в усещането си, че е неразбран и е напълно сам със своята болка и ужас.

Вредата от затварянето в себе си

Напълно естествена реакция е нежеланието да се говори за болестта. В същото време човекът е социално същество и много по-лесно преминава през трудни моменти, когато е подкрепен. Помисли за околните, твоята реакция на затваряне в един вътрешен болезнен и тъжен свят, им пречи да разберат какво чувстваш и с какво могат да ти бъдат полезни.

Съвременната медицина продължава да отделя двете неизменно свързани части на човека – неговото тяло и неговата психика. Получавайки професионална медицинска помощ, по-често ще се сблъскаш с физическо обгрижване, ще чуваш често неразбираеми термини и няма да усещаш грижа за твоите емоции. Изключително важно е да успееш да изговориш хилядите чувства във връзка с болестта, защото ако те останат нечути, неразбрани, непреработени ще донесат последствия, които са не по-малко сериозни в сравнение с лекуваните физически симптоми.

Всеки човек, живеещ с множествена склероза, има различно ниво на комфорт с това, което иска да сподели. Когато почувстваш необходимост да разкажеш за болестта, могат да ти бъдат полезни някои от съветите, за това как да преминеш през разговор с парньорас децата или други хора.

Какво ни учи опита?

Психолозите са осъществявали немалко проучвания върху опита на хора, изправени пред хронична диагноза. Всеки човек има своя уникален начин да се справи с шока, тъгата и загубата на бъдеще, но някои от „рецептите“ се повтарят по-често. Част от повтарящите се „рецепти“ ще прочетеш тук, а за други сме разказали подробно в раздела Живот с МС. Ето кои са основните „рецепти“, особено скоро след поставяне на диагнозата:

Провеждане на един първи, макар и натоварващ разговор с близките

Необходимо е да информираш близките си за диагнозата и за това какво се случва с теб. Ти най-добре познаваш близките си хора и ще можеш да прецениш колко и каква информация могат да понесат. Не бива да има страх и напрежение от този първи разговор, напр. разговор с парньора,  но ако не се чувстваш емоционално подготвен да го проведеш, можеш да помолиш лекуващия лекар да ги информира за основни неща и това ще „отключи“ последващите разговори и приемането на ситуацията. Не забравяй, че твоите близки също преминават през фазите на гняв, вина, отчаяние, възможно е да се опитат да се защитят емоционално като забравят неща, които те вълнуват. Няма практически смисъл да тълкуваш такива реакции като отдръпване, не загриженост, липса на обич и да се сърдиш. Предстои ви заедно да изминете пътя към по-добър живот с множествена склероза и може да ти се наложи да повтаряш информацията, свързана с диагнозата, с лечението, с начина, по който се чувстваш. Освен с възрастните в семейството е необходимо да планираш и разговор с децата, както и с други хора, за които прецениш, че трябва да знаят за болестта.

Получаване на разбираема информация за болестта

Съществуват много информационни източници, има редица нетрадиционни схващания както за множествената склероза, така и за редица други хронични болести. Тези схващания, обаче не са достатъчно проучвани, не се базират на реални научни доказателства и в доста от случаите са продиктувани от пазара и конюнктурата. Най-правилният подход е да не се доверяваш сляпо, а да обсъдиш темите, които те вълнуват с лекуващия екип. Някои хора се натоварват в голяма степен емоционално ако четат информация за своята болест. Ако усещаш, че принадлежиш към тази група, е добре да обмислиш да потърсиш помощ от близките си. Те биха могли да проучат по-задълбочено за особеностите на болестта, за възможностите за лечение и за възможностите за по-добър живот с болестта. Не забравяй, че така и тяхната подкрепа ще е по-ефективна за теб!

Организиране на живота по нов и различен начин

След като вече знаеш какви предизвикателства се готви да постави болестта пред теб, можеш да обмислиш, с помощта на семейството си, начини, които да ти помагат за по-леко преминаване през всеки следващ ден. Такива примери са разместване на мебели, обмисляне и покупка на помощни средства, улесняващи приемането на медикаментите, графици и напомнящи инструменти, обмисляне на организация на ролите в семейството и преразпределяне на задълженията.  

Приучаване за търсене на реална помощ по конкретни проблеми

Много хора имат бариери пред търсенето на помощ и изпитват доста унищожаващо чувство на срам когато това им се налага. Ако се замислите за хора, които познавате, ще се сетите за човек с ниско самочувствие и липса на вяра в способностите си, както и за човек със склонност към преувеличаване на качества и постижения. И двата модела на поведение са вредни, защото първия показва неспособност за справяне с живота, а при втория човек лъже самия себе си. Хората около нас обичайно доста добре улавят разликата между това, което правим и това което демонстрираме. Не се опитвай да бъдеш нереално горд и помни, че много хора биха искали да помогнат, но не винаги знаят точно как да го направят. Нещо повече, близките ти дори могат да започнат да изпитват вина, че не са наясно как да помогнат. Затова обмисли как всеки от тях може да те подкрепи и как да прекарвате времето си заедно с лекота и без угризения. Освен към близките си, е добре да използваш този подход и към хора извън близкото обкръжение. Това ще ти помогне да се почувстваш разбран и подкрепен. Например можеш да информираш класния ръководител на твоето дете/ деца, фризьорката, продавачката в кварталния магазин и др., че има известна промяна в здравословното ти състояние. Така ще си спестиш учудване и неправилни изводи в случай, че се появят симптоми на промяна в походката, залитане, изпускане на предмети.

Поставяне на достижими цели

Стремежът към нещо има свойството да отвлича вниманието и да носи удовлетворение, но когато очакванията са високи, както и целите рискуваме да изпитаме голямо разочарование в случай на неуспех. Много автори дори извеждат закони, които обобщават тенденциите защо и кога събитията се отклоняват от очаквания курс. Те са хумористични, което обаче не ги прави лишени от смисъл: 

Извън хумора, при множествена склероза е много важно да се поставят близки, лесно осъществими цели и всичко да се планира като се имат предвид ограничените физически възможности и умората.

Намиране на положителни преживявания

Не бива да се забравя, че животът с множествена склероза е труден, но въпреки това, той продължава да носи радости. Важно е изграждането на нагласа да бъдат забелязвани малките неща и те да бъдат преживявани в настоящето без обръщане към миналото и тревога за бъдещето.

Участие в живота на общност на МС пациентите

Тези активности могат да ти дадат неподозирана сила, защото осмислят съществуването и човек се чувства нужен и ценен. Твоят опит може да помогне на много други хора, особено на ново диагностицирани пациенти, да приемат болестта и да се научат да живеят с нея.

Запазване и развитие на чувството за хумор

Усмивката и смехът имат уникалното качество да отварят сърцата на хората. Смехът може да ти разчисти пътя натам, където искаш да стигнеш и то да го направи така, както никой друг не би успял. Опитай се да замениш негативните емоции като срам, завист или обвинения, съм смях. Смехът ни връща на земята и ни дава надежда. Щом в най-мрачните си моменти можем да изтръгнем усмивка и смях, значи нещата не са толкова черни.