Много е трудно да се предскаже как биха реагирали твоите деца на новината, че страдаш от множествена склероза. Затова много родители се притесняват да им разкажат и решават да изчакат, докато децата пораснат. Разбира се, решението дали да споделите с децата е твое и на твоят партньор, но трябва да знаеш, че проучванията са показали, че децата, които са добре информирани за това какво се случва с родителите им, се справят много по-добре емоционално, в сравнение с тези, които не знаят.

При липса на информация, те трудно могат да си обяснят симптоми и промени, които се случват в ежедневието на семейството поради болестта. Според психолозите е наистина много трудно да се скрият неща от децата в семейството. Децата забелязват дори и малките промени в поведението, дочуват приглушени разговори и когато това е необяснимо за тях, те могат да създадат своя заместваща история за обяснение на необясненото. Тази фантастична история може да бъде дори и по-лоша, в сравнение с истината. И при лошите сценарии, тя може да доведе до промени в тяхното поведение, отношението към живота, приятелите, училището.

Всяко дете и всяко семейство са уникални. Поради това няма универсална рецепта за провеждане на разговор с децата, но все пак съществуват насоки, които могат да ти бъдат полезни, в случай че решиш, че не бива да криеш твоето заболяване от децата:

Един за всички, всички за един

Когато разговаряте за пръв път за болестта с децата е добре, това да се случи в спокойна вечер и в присъствието на всички от семейството. Така споделеното преживяване ще бъде по-лесно и детето ще може да довери на членовете на семейството своите мисли, чувства и притеснения.

Този първи разговор не бива да се натоварва с подробности за болестта, нито с разкази какво би могло да се случи в бъдеще. В зависимост от възрастта на детето може да се говори за името на болестта или не. За по-малките е по-полезно просто да знаят, че имате проблеми в организма, които могат да ви затрудняват в някои дейности. По-големите деца могат да бъдат запознати с основни симптоми на болестта, както и с т.нар. „невидими симптоми“, например умора, проблеми с паметта и др.

Във всички случаи най-важното послание е децата да бъдат успокоени, че нещо се е случило в семейството, но вие ги обичате и ще се грижите един за друг както до сега. Някои деца ще задават въпроси, други ще се задоволят с кратък разговор и ще бързат да се върнат към своите забавления. Не ги връщайте насилствено в разговора.

Важното е въпросът да бъде поставен и да е ясно, че за болестта може да се говори и да се пита винаги.

Запазете споделянето

Отделяйте време да обяснявате на децата нещата, които се променят.

Малките деца имат живо въображение, не се нуждаят от дълги обяснения, но те винаги имат нужда да бъдат успокоявани, че техните добри или лоши постъпки не влияят на това, което се случва.  

Децата в ранна училищна възраст разбират повече, забелязват повече и могат да станат несигурни за ролята си в семейството. Например могат да проявят стремеж към поемане на повече отговорности, за да помогнат. В тези случаи, те трябва да бъдат насърчавани да помагат в домакинството, но никога не бива да бъдат тласкани да поемат ролята на възрастния. 

В тийн възрастта, детето трябва да измине своя собствен път за търсене на идентичност и независимост. И този период на растеж и укрепване на психиката може да бъде силно смутен ако ситуацията в семейството е така поставена, че на тийнейджъра се налага да поеме грижа за повече семейни задължения, включително и за болния си родител. Необходима е подкрепа от родителите, че те се справят с болестта и не необходимо да се поемат отговорности от детето, както и то да бъде насърчавано да върви по своя път. В такива ситуации е правилно да се обмисли как да бъдат организирани задълженията в семейството, от къде може да се потърси подкрепа и помощ, така че детето в тийн възрастта да не бъде натоварвано с живеенето на чужд живот, докато все още не е намерило своя собствен.

Създайте довереник

Децата често инстинктивно щадят болния си родител, напр. не задават трудни въпроси, не споделят негативни чувства или проблемни постъпки. Това може да ги обремени с вина и да ги натовари емоционално. Много полезно е за децата да имат връзка с друг възрастен, на който да споделят своите проблеми.