Самият живот налага понякога да разкажеш на друг човек, извън близкото ти обкръжение някои факти за състоянието си с цел да потърсиш помощ или просто разбиране.

Когато решиш да споделиш на някого, че имаш множествена склероза имай предвид, че хората ще приемат това по много различни начини. Някои може би ще бъдат стресирани, други ще изпаднат в паника, трети ще изглеждат смущаващо спокойни. Въпреки, че през последните години доста се говори за множествена склероза, много от хората никога не са чували за тази болест и вероятно те ще имат въпроси. Дори могат да те притеснят с тях, защото предполагат, че щом имаш тази диагноза, значи си експерт по множествена склероза. А истината е, че ти всъщност знаеш за болестта само малко повече от тях.

Възможно е някои хора да изберат бягството, защото не знаят как да се справят с проблем и просто решават да го избегнат. Въпреки, че ще е трудно, ти трябва да се опиташ да не приемаш това лично. Помни, че те постъпват така не заради теб, а заради себе си!

Някои хора ще се опитват да ти помогнат на всяка цена, дори преминавайки границата. Не допускай това да има обратен ефект и да те кара да се почувстваш безполезен.

Ето някои съвети, които могат да ти бъдат полезни, когато планираш да споделиш за болестта. На практика всеки по-важен разговор изисква планиране. Особено важно е това, когато искаш да поговориш с някого за нещо, което те наранява. Добре е да си поставите няколко взаимосвързани въпроса:

Коя е моята публика?

Това е на пръв поглед незначителен въпрос, но той е наистина важен когато решиш да разкажеш за болестта пред човек, който не страда от нея. Необходимо е да се замислиш за ролята, отношението и знанията на човека, с който ще разговаряш.

Колко искам да кажа?

След като вече знаеш особеностите на „публиката“, е важно да помислиш каква и колко информация ще споделиш. В действителност, в някои случаи, напр. разговор с работодател, вероятно е най-добре разговорът да се ограничи до информация, която да помогне за разбиране на определена нужда, напр. промени в работното време. В други случаи обаче, е важно да споделиш повече, включително мисли и емоции, така че да получиш подкрепата, от която се нуждаеш.

Когато този разговор приключи, какво искам да направи другият човек?

Понякога, дори когато вярваме, че съобщаваме ясно желанията си, изобщо не сме ясни! Трябва да си отговориш на въпроса, какво искаш да постигнеш с разговора и да го изразиш ясно, а не да оставяш другия да се досеща от какво точно имаш нужда.

Например жена споделя на съпруга си, че тази вечер се чувства много уморена. Съпругът решава, че е добре да я остави да си почине и излиза. Жената тълкува тази реакция като отдръпване, липса на разбиране и загриженост.

Много по-ефективно за нея би било, ако след като сподели усещанията си, тя помоли конкретно за нещо, от което усеща че има нужда. Например „Тази вечер се чувствам много уморена! Дали би поседял с мен да ми прочетеш от книгата, мисля, че така ще се почувствам по-добре.“