Когато ти вече вървиш през живота под ръка с болестта, но до теб е и най-близкият ти човек, който също ще трябва да се научи да живее с нея. Приеми ситуацията като една сянка, която ще бъде винаги там, но тя трябва да остане зад силуетите и на двамата във връзката и да не замъглява хоризонта.
Твоят най-близък човек трябва да знае за болестта. Тя е като трети, нахално наместил се между вас и от двамата зависи той да бъде отблъснат. Ако ти прегърнеш този трети, започнете да се криете зад гърба му, ако приемете позицията на жертвата или ако очакваш от партньора си сам да реши проблема….тогава властта на сянката ще се засили и ще ви пречи.
Всички връзки имат своите възходи и падения и много и различни събития могат да ги доведат до край или да ги заздравят. Приеми, че да поговорите за болестта е не по-различно от разговорите за важни въпроси, които засягат двойките по време на връзката им, комуникацията и разбирането са наистина важни!
Този разговор може да бъде различен и това зависи, както от твоят характер, така и от този на партньора ти. Възможно е да са нужни само няколко изречения и да следва изправяне и борба, но може да бъде и много емоционален, натоварващ и стресиращ, от което не следва, че няма да се изправите и да продължите въпреки сянката зад теб.
Няма универсална рецепта за това как се провежда един такъв разговор, но от особена важност е да се увериш, че даваш време на човека до теб да усвои информацията и не забравяй да продължиш да споделяш и във времето напред. Не забравяй, че не можеш да предскажеш бъдещето.
Смисленият разговор предполага открито и често да се споделят мислите и чувствата, от една страна, и от друга страна те да бъдат внимателно изслушани. Помни, че поддържането на доброто общуване не е лесно и не винаги се случва естествено. Това изисква практика и полагане на усилия. Ето някои съвети, които могат да ти помогнат:
- Разбира само този, който слуша внимателно: Психолозите наричат това активно слушане, което предполага не само да изслушваш, но и да се увериш, че си разбрал чутото. Например разкажи със свои думи това, което е казано до момента и то така както ти си го разбрал и поискайте обратна връзка, за да бъде сигурно, че това което е казано е разбрано правилно.
- Не превръщай своите мисли в думи на другия: Не мисли, че знаете какво мисли и какво чувства партньора ти, по-добре е да го оставиш да говори сам за мислите и чувствата си.
- Няма място за критика, обиди и хвърляне на вина: Избягвайте фрази, които директно хвърлят вина.
- Преброй до десет: Ако почувстваш гняв, тъга, неразбиране или друга негативна емоция, е по-добре да прекратиш разговора, да излезеш и да погледнеш цвета на небето – синьото е цветът на мира и спокойствието в човешката дума. Така ще избегнеш конфронтация и обезсмисляне на разговора. Не бягай от темата на разговора и не използвай стари аргументи. Опитай се да не разсейваш разговора с други теми.
- Бъди търпелив: проблемите няма да се решат и решенията няма да се намерят с един разговор. Бъди готов да водиш този разговор и в друг момент, защото нали помниш – сянката трябва да остане зад теб, като един едва забележим силует.
- Довери се на специалист: Полезно би било и за двамата да поговорите с трети човек, който може да помогне при преминаването на този труден период. Това може да е психолог или друг неутрален човек, на когото бихте се доверили.
- Лек за болките: В пепеляшка и царският син, Димитър Талев казва: “За всяка болка има и лек, докато човек е жив.” Разговаряйте за лечението и търсете заедно информация за различни възможности за лечение. Назначаването на терапия е отговорност на медицинските специалист, но ако и двамата партньори участват във вземането на решение за лечението, това сплотява връзката. Когато е възможно, е хубаво да сте заедно при прегледите в лекарския кабинет, за да чуете важна информация, която лекарят иска да сподели.
- Не забравяте за важните за вас теми в живота: Разговорите не е нужно да се въртят около болестта, нали помниш, че ти и партньора ти се вълнувате и от други неща, споделяте общи интереси, не е нужно всеки път да разговаряте за множествената склероза.
- Вземете лист и химикал: Ако усещаш затруднения при споделянето на някой проблем, е добра идея да го обмислиш ида си запиши на бележка какво и защо те притеснява. Може би по този начин постепенно ще откриете кои са всъщност най-големите притеснения и ще потърсиш съвет от най-близкия човек.
- Облечи емоциите си в думи: Нуждите на всеки са различни и еднакво важни. Разговаряй за начините, по които всеки от вас преминава през стреса. Емоции като тъга, гняв, страх, негодувание, неудовлетвореност са напълно нормални когато до нас се е изправила една хронична болест, която както изглежда няма сама да реши да си тръгне. Потискането на чувствата няма да я накара да се скрие, а само ще създаде дистанция между хората и така те не могат да се подкрепят един друг. Възможно е партньора ти да изпитва различни емоции, например теб те владее страх, а той се чувства обнадежден. Не позволявай на такива различия да те карат да се чувстваш самотен или да ги приемаш като проява на не загриженост. Напротив, разумното е да се опиташ да бъдеш благодарен за инжектирането на мъничко надежда.
- Загубете време в смях: "Винаги съм отправял към Господ една-единствена, но съвсем кратка молитва: О, Боже, направи враговете ми смешни. И Бог чу молбата ми." (Волтер). Използвайте всичко, което ви кара да се смеете - филми, песни, книги, анимационни филми, вицове, приятели. Да виждаш смешното е умение, което се учи. В началото сякаш се смеете насила, но скоро ще се смеете искрено и няма човек, който да не се почувства по-добре след като се е посмял.
- Споделеният опит може да донесе успокоение, вяра и надежда: Можете да отделите време и заедно да прочетете историите на известни хора с МС (файл L01).
