Множествената склероза е многолика болест и подходът към нея не може да бъде едностранчив. За социално-психологическите аспекти на МС разговаряме с д-р Христозова, психолог, психоаналитик, доктор на педагогическите науки и член на Българската асоциация по психоанализа.
До каква степен болестта на тялото се отразява върху психиката на човека?
- МС е комплексно заболяване, но е необходимо да има ясно разграничаване между физиологическите и психичните феномени.
- Необходимо е да се подхожда изключително стриктно, защото директното пренасяне на един телесен феномен върху един психичен процес би било непрофесионално и абсурдно и не би имало никакъв смисъл.
В действителност проблемите са комплексни и промените в поведението и личността не трябва да бъдат избягвани и да остават теми табу, а да се превърнат в отправна точка за изследване.
Каква е разликата между психолог и психотерапевт или психоаналатик?
- Психологът е специалистът, който регистрира емоционалните и поведенчески реакции чрез наблюдение, анализ и инстументариум от психологични тестове, базирани на общи закономерности и статистически данни.
- Психоанализата е практика, която разглежда всяка една човешка съдба в нейната уникалност, на симптома се отрежда едно привилегировано мяст.,т.е. той става фундамент за изследване.
- За практикуващия психоаналитик и психотерапевт се изисква университетско обучение от хуманитарната сфера (медицина, психология или др.), психоаналитично формиране и клинична практика, която в началото е под супервизия от утвърден психоаналатик. Впоследствие е важно участието в професионални събития, форуми и други.
В България все още няма официално разграничаване между клинично практикуващия специалист и този, който има само университетско образование. А това е от ключово значение за клиничната практика при работата с пациенти.
Има ли връзка между психоанализата и невронауките?
- Мултидисциплинарният подход по отношение на здравето на човека е от изключително важен и затова връзката между психоанализа и невронауки е необходимо да бъде по посока на колаборация.
- При всеки отделен случай е необходим комплексен подход на медицинските въздействия, при рехабилитацията и проследяване на социално-психологичните ефекти на множествената склероза.
- За съжаление, в медицината понякога на човека се гледа като съвкупност от органи без връзка помежду им.
Според Александър Стивънс, психоаналитик и невролог, председател на „Нова Лаканианска школа“, езикът, речта, дискурсът имат ефекти върху тялото. Това е в самата същност на симптома, който засяга тялото и “изразява нещо, структурирано като език”. Няма субект без ролята на означаващото, което е свързано със словото. Същевременно сме подвластни на много афекти, емоции, които по специфичен начин имат своето отражение върху тялото и бележат уникалността на субекта.
Какви са митовете в сферата на психоанализата?
Един от митовете е, че психоанализата е ненаучна: психоанализата е метод, практика, която има своите теоретични основи и етика, свързва се с името на Зигмунд Фройд, австрийски лекар - невролог и се развива от края на 19 век.
Друг мит е, че психотерапията, респ. психоанализата изисква много време: продължителността на терапията зависи от самия пациент, който избира сам посоката и продължителността. Може да е необходима една консултация, но за да се осъществи анализа е необходимо да има процес на цялостна преработка.
Защо е необходимо време?
Психоанализата работи с продукцията на човека: реч, сънища, объркани действия, лапсуси – това са грешките при писане или говорене, които на практика дават възможност да се прозре в несъзнаваното, да се анализират скрити вътрешни конфликти, съпротиви, трудности, имагинерни конструкции, за което се изисква време.
Необходимо ли е скоро след поставяне на диагнозата да се потърси специалист психотерапевт?
Подкрепата от специалист е необходима, защото:
- Едно хронично заболяване има т.нар. „зазиждащ“ ефект – болестта се приема като смъртна присъда.
- Това провокира често огромна тревога и търсене на алтернативни и шарлатански подходи.
- Отваря се врата за различни вярвания, които целят да покрият нахлуващото реално.
Психотерапевтичната помощ не изключва останалите медицински подходи към болестта, важно е своевременно да се работи със специалист.
Как най-общо МС влияе върху човешкото поведение?
Множествената склероза променя валентността и интензивността на емоциите. Приемането на диагнозата се преживява травматично. Не са изключени прояви на :
- Отричане (пациентът отхвърля приема на лекарства, съвети на лекарите);
- Гняв, който променя поведението и социалното общуване.
- Прояви на меланхоличните състояния, човек се затваря и изолира от всички. За съжаление не рядко са и случаите на суицидни прояви с фатален край.
Какви са съветите към близките на човек с множествена склероза?
- Да се посъветват със специалист за да бъдат чути техните страховете и въпроси, за да се изобрети съвместно едно ново знание за променената ситуация.
- Да говорят за проблемите и болестта, а не това да остане тема табу.
- Да бъдат бдителни, но да не влизат в ролята на „преследвачи“ с грижите си за човека с МС.
- Трябва да знаят, че при МС често има различни емоционално - поведенчески прояви:
- Депресия;
- Тревожност;
- „Блокиране“ на емоционалността - прояви на т.н. равни емоции – сякаш някой е откраднал чувствата;
- Прояви на социално-неприемливо поведение, т.н. неинхибиране (липса на потискане на емоциите, водещо до липса на задръжки) . Възможни са и прояви на еуфория;
- Посочва се, че лезиите на МС в определени части на мозъка могат да провокират определени емоционални състояния като трудно контролируеми гневни изблици и др.
Важно е близките да проявяват чувствителност и да бъдат бдителни към настъпващите промени в поведението на човека с множествена склероза.
Защо трябва да се говори за болестта?
- Болният често отхвърля болестта или симптома и това може да бъде опустошаващо както за вътрешния му свят, така и за взаимоотношенията с околните.
- Само когато болестта се интегрира (приеме се в семейството) е възможно изграждане на нова перспектива, която да спре феномените на сегрегация от общността.
Кой от методите за психотерапия е подходящ?
Д-р Христозова счита, че най-подходяща за пациенти с МС и техните близки е психоанализата, защото тя работи в две посоки:
- Съпровожда пациента и неговите близки по пътя на интегриране на хроничното заболяване, проследява симптомите и те стават отправна точка за работата, пациентът се стимулира да изнамери своите стратегии за справяне.
- Личната психоанализа е процес на преработка на личностно ниво. Работи се чрез езика и речта, които имат своето формиращо въздействие за човешката личност.
Психоанализата е въпрос на личен избор, защото често усещането за задънена улица или порочен кръг ни кара да потърсим терапевт. При МС, с помощта на специалист, пациентът се съпровожда в неговия интимен и емоционален свят.
Къде може да бъде намерена достоверна информация по темата?
При избора на психотерапевт е от значение добрата информираност. Важно е да се избира професионалист, принадлежащ към определена утвърдена школа.
В България психотерапевтичните школи са обединени в Българската асоциация по психотерапия (БАП). Съществуват и психоаналитични школи, работещи в полето на психоанализата на Жак Лакан като АБПП (Асоциация българско психоаналитично пространство) и БОЛП (Българско общество за лаканианска психоанализа).
Надяваме се, че тази първоначална подкрепяща информация ще бъде от полза на хората, живеещи с множествена склероза и техните близки.
